Българското общество възлага големи надежди на Българската православна църква за преодоляване на тежките проблеми и предизвикателства, които ни очакват в Третото хилядолетие, каза президентът Георги Първанов в приветствието си при откриването на Шестия църковно народен събор, предаде репортер на БГНЕС. Църковната институция има основна роля за съхраняването на духа, традициите и етнорелигиозната принадлежност на народа ни по време на чуждите завоевания, посочи Първанов. Българските свещенослужители са поддържали не само спомена за държавността, но и за българската патриаршия, не бива да забравяме, че именно тя постави началото на българското Възраждане чрез своите духовници и просветители. Има силна символика в това, че на днешната дата - 14 май, макар и стар стил през 1871 г. е открит първия Църковно народен събор, изработил устава на Българската патриаршия, отбеляза президентът. В приветствието си той открои значението и на втория църковен събор през 1921 година и подчерта, че високата традиция е юридическата обоснованост и отговорността на делегатите, работили тогава над проектоустава, трябва всякога да бъдат пример на тези, които се захващат с нормотворчество. След признаването през 1870 година на Българската екзархия се легитимира и българската държавност, но трябва да помним, че църквата възкръсва преди държавността - събитие респектиращо и достойно за нашето национално самочувствие, подчерта държавния глава. Първанов коментира със съжаление последвалите след 1989 година събития в църквата, които по думите му бяха проява на амбиция и обществена незрялост на определени политически среди, както и изкушение за отделни представители на висшия клир. Събитията се отразиха тежко върху вътрешно - църковния живот, но всичко това е вече история, каза Първанов. С новата Конституция и приетия през 2002 г. Закон за вероизповеданията се сложи край на тези юридически тежнения, като БПЦ получи признание от държавата за нейната историческа роля и съответстващ институционален статус. Президентът обърна внимание в словото си и на предизвикателствата в началото на третото хилядолетие, породени от глобалните политически и биологически и културни промени в съвременния свят, като специално се спря на проблемите на младите. В годините на трудния преход се роди и израсна едно ново поколение, в което се проявяват негативни тенденции, които не може да не ни тревожат - агресивност, наркомания с риск на ценностите, познанието, културата и духовността. Българското общество възлага големи надежди на БПЦ за преодоляването на тези проблеми, каза Първанов. Той пожела ползотворна работа на делегатите и изрази надежда, че решенията им ще допринесат да се открои новата роля на църквата "защото през 21 век я очакват още по-големи предизвикателства за чието посрещане ще са ни необходими твърда воля и стабилност", каза Първанов. Никой не би се осмелил да отрече ролята на БПЦ и нейните служители за оформянето на народностното самосъзнание за свобода и независимост, за осъществяване на желанията на българския народ за независима българска държава - този исторически принос е подчертан и в приветствието на премиера Сергей Станишев, прочетено пред делегатите на събора от вицепремиера и министър на образованието Даниел Вълчев. И днес православната вяра, която храни народа ни от векове ни дава сили да преодоляваме трудностите, да оцеляваме физически и морално, сочи Станишев. Премиерът също изтъкна, че с новите условия, с които сме изправени пред предизвикателства и проблеми от обществен характер църквата не бива да остава безучастна. Големи са очакванията ни в този момент, вярваме, че с общи усилия и обща морална отговорност можем да спрем безделието и задълбочаващите се противоречия в обществото, бе посочено в писмото на Станишев. Приветствия бяха поднесени също от името на председателя на Народното събрание Георги Пирински, на председателя на парламентарната комисия по правата на човека и вероизповеданията Огнян Герджиков. Хасан Адемов поднесе поздрави от името на ПГ на ДПС, а Слави Бинев от името на Атака. Делегати и гости предвождани от патриарх Максим си направиха обща снимка преди да преминат към деловата работа на църковния форум. Предстои да се обсъждат промени в устава и решения, с които да се потърси съдействието на държавата за решаването на различни проблеми. Един от тях е този за църковните имоти, каза пред журналисти Варненският митрополит Кирил. Той припомни, че 50 на сто от земите и сградите, собственост на БПЦ все още не са върнати. С някои от промените, които ще се обсъждат, ще се допусне влизането със земя и имоти в различни търговски съдружия, които да подпомогнат финансово епархиите. Този събор е изключително важен и се очаква да приведе устава на БПЦ в съгласие с коренно променените нови условия, каза председателят на Върховният административен съд Константин Пенчев. Той смята, че все още се чувства застой, църквата като че ли не може да намери верния отговор, за да бъде съдник и арбитър в обществените спорове. Много е важно църквата да слезе по-близо до хората, да стане неотменна част от нашия живот, каза Пенчев. /БГНЕС