Ограничения в украинската политика, непреклонност в руската - разломите между Киев и Москва са истинска заплаха за днешната среща в "нормандски формат" между лидерите на четири държави, първата подобна от три години. И все пак тя е събитие - на нея президентите Владимир Путин и Володимир Зеленски ще се изправят един срещу друг за първи път. Представители на Москва и Киев не изключват и двустранна среща в кулоарите.

В париж двамата, заедно с лидерите на Германия и Франция, Ангела Меркел и Еманюел Макрон, ще говорят в Париж за възможните решения на конфликта в Украйна почти пет години след споразумението от Минск през февруари 2015 г., което бе и първият по-сериозен опит за прекратяване на огъня. По официални данни жертвите, откакто (дни след анексията на Крим през март 2014 г.) проруски сепаратисти завзеха позиции в Донецк и Луганск и обявиха т. нар. народни републики, са най-малко 13 хил.

Към въпросите за успеха на срещата се прибавят притесненията, че Зеленски, който до избора си тази година бе популярен комик, е твърде неопитен в голямата политика. Два дни преди срещата той посети зона на бойни действия в Донецка област, където обеща армията да се приближава към стандартите на НАТО. От седмици той е под натиск от опозицията, че в желанието си да сложи край на конфликта, както обеща на изборите, може да е готов да направи твърде много отстъпки, или дори да "капитулира".

 Предупреждение да не се отстъпва твърде много дойде и от предшественика на Зеленски, Петро Порошенко, на митинг, свикан от опозицията вчера в Киев. Участниците поискаха от Зеленски да не бъдат пресичани "червени линии", които ще навредят на украинците (макар някои от присъстващите да реагираха гневно и на самия Порошенко, който бе замерян с яйца). Демонстранти дори заплашиха президента с "полет от Париж не до Киев, а до Ростов" или със съдба като на Виктор Янукович, избягал в руския град след протестите, започнали преди 6 години.

Форматът бе предложен след началото на събитията в Източна Украйна, с които Русия отричаше да има каквато и да било връзка, от тогавашния френски президент Франсоа Оланд. Идеята получи поддръжка от Меркел. В резултат двамата се срещнаха за 15 минути с Путин и с тогавашния му украински колега Петро Порошенко в Бенувил, Нормандия, на 6 юни същата година.

Осем месеца по-късно четиримата работиха 17 часа и приеха т. нар. Второ минско споразумение, предвиждащо мерки като пълно прекратяване на огъня, изтегляне на всички тежки оръжия, извеждане на всички чужди бойци от Украйна, размяна на заложници и диалог за местни избори. Малко по-късно, през октомври 2015 г. в Париж, се появи и т. нар. "формула на Щайнмайер" (по името на тогавашния германски външен министър), съгласно която в Донбас ще действа особен статут от деня, в който местни избори се проведат по конституцията на Украйна (обещанието, че Киев ще следва формулата, бе задължително условие на Москва, за да участва в днешната среща, и Украйна и сепаратистите подписаха документ с такова уверение в Минск по-рано тази година).

Година по-късно преговорите навлязоха в застой, с чести нарушения на примирието. Русия обвиняваше заемалия допреди седем месеца поста президент на Украйна Порошенко, че използва напрежението с Москва за вътрешнополитически цели. Зеленски, обратно, бе разглеждан от Москва като компромисен вариант въпреки категоричната позиция за връщане на Крим и край на конфликта в Донбас. Сега обаче той е нападан от опозицията, че е готов да отстъпи на Русия твърде много.

Малка готовност за отстъпки

За "Ройтерс" високопоставен френски дипломат заявява: "Ако започнем да обсъждаме истинските политически, военни и свързани със сигурността проблеми, а именно изтегляне на войници на линията на контакт, въпроса за местните избори и статута на Донбас, ще видите, че двамата лидери нямат много голямо поле за маневри." Законът за специалния статут на Донбас, приет по време на Порошенко, изтича в края на месеца, но на практика не се изпълнява, а Зеленски твърди, че или ще бъде удължен, или ще бъде изготвен нов. И тук между Киев и Москва има разминавания - Русия иска автономия за Донбас, а Киев е готов само на децентрализация, която да се отнася за всички региони.

Изборите са основен момент в решаването на конфликта. Според Зеленски обаче те ще са възможни тогава, когато Киев си върне контрола върху границата с Русия и се изтеглят оръжията от зоната на конфликта. Според някои издания той иска да започне и преки преговори с представители на отделни райони в Донецка и Луганска област, а РБК пише, че е готов и на компромис, за да свика изборите - временно границата да е под международен контрол, например на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа.

Страните вдигнаха залога в дните преди срещата. Съветникът на Зеленски Андрий Ермак заяви в Лондон, че ако няма споразумение с Русия, "ще построим стена и животът ще продължи" в "условията на замразен конфликт". Ермак, изглежда, има предвид стена около Донбас. Украинският външен министър Вадим Пристайко написа в "Туитър", че Киев очаква от срещата същото като във всеки друг формат - "Рукзит" или руските сили да напуснат Украйна.

Руският премиер Дмитрий Медведев същевременно заяви, че "няма смисъл да се дават характеристики" на Зеленски, доколкото "това е човек, избран от народа на Украйна и с висока поддръжка". Според Медведев Зеленски, със силен дух и мъжество, може да противостои на "ред деструктивни тенденции" в Украйна и желае да подобри отношенията с Русия, но в политическите среди в Киев има опити да му се оказва "натиск".

"Съпротива срещу унизителни компромиси"

Медведев вероятно има предвид искането на опозиционните партии, включително тези на предишния президент Петро Порошенко, бившия премиер Юлия Тимошенко и музиканта Святослав Вакарчук, за митинг на 8 декември. Целта е да се напомни на Зеленски за изискванията да не се допускат компромиси за евроатлантическата интеграция и "деокупацията" на Крим.

И бившият руски дипломат Владимир Фролов казва, че шансът за пробив е малък; Зеленски ще се изправи срещу две стени, тази на руската неотстъпчивост в Париж и тази на обществената съпротива срещу "унизителни компромиси" след това, обяснява той. Според него Москва не би отстъпила от идеята за "конфедеративна държава, която Киев не контролира изцяло." Кремъл също не очаква твърде много, поне по думите на прессекретаря на Путин Дмитрий Песков. Макар телефонният диалог между Путин и Зеленски засега да е "напълно конструктивен", нагласата на руското президентство по думите му може да се обобщи като "сдържан оптимизъм".

Все пак Зеленски подготви почвата преди срещата с отстъпки както на думи, така и на дела. Русия и Украйна размениха задържани и подкрепиха раздалечаване на силите на Киев и сепаратистите в три точки (договорени на "нормандската" среща от 2016 г.), Москва върна кораби, пленени при конфликта в Керченския проток.

Основната цел на срещата вероятно е по-скоро постигане на договореност за още отстъпки, които да доведат до социална, хуманитарна и военна "деблокада" на Донбас, казва за ТАСС директорът на Украинския институт за анализ и мениджмънт на политиката Руслан Бортник. Целта е да се възстановят транспортните връзки и плащанията, да продължи раздалечаването на силите и изобщо да се направят стъпки към подобряване на живота там.

Колко далеч ще стигнат обаче, може да зависи и от контекста на отношенията на Европа с Русия. Френският президент Еманюел Макрон, който е един от участниците в срещата, иска рестарт във връзките с Москва - нещо, за което други на континента, включително Германия, се колебаят. Срещата съвпада и със застоя в преговорите между Русия и Украйна за транзита на газ. Договорът изтича в края на годината и докато Киев иска той да бъде продължен с десетилетие, Москва иска по-малък срок и цитира както плановете си за заобикалящи газопроводи ("Северен поток 2" и "Турски поток"), така и претенциите на "Нафтогаз" към "Газпром".

От това дали ще има напредък за решението на украинския конфликт зависят и бъдещите отношения на Русия и Европа, каза още Макрон.

Дневник