С мантрата, че на днешните извънредни парламентарни избори британците трябва най-после да сложат край на мъчителния Брекзит и да изберат мнозинство, което да изведе бързо страната от ЕС, премиерът Борис Джонсън изведе партията си до голяма победа за консерваторите. Джеръми Корбин, от своя страна, след вота, определян като най-важният от една поколение насам, влиза в историята като един от най-слабите лейбъристки лидери, довел партията си до тежко поражение.
Рискът на Джонсън да свика избори по Коледа за пръв път от 1923 г. насам се оправда за него. Плановете на партията му са парламентът да бъде свикан в новия си съства много бързо за одобряване на най-новия вариант на сделката с ЕС за напускане на съюза. Последният договорен срок е 31 януари 2020 г., но Джонсън иска всичко да приключи до края на 2019 г.
Торите ще получат 368 депутати в 650-местната долна камара на парламента, основната опозиция в лицето на лейбъристите - 191, шотландските националисти - 55, а либерал-демократите - 13. Едно място ще имат Зелените, а още 22 места се разпределят по други кандидати.
Това показва прогнозата на екзит пол допитване на Ipsos Mori за трите водещи телевизионни мрежи в страната BBC, ITV и Sky, разпространено в 22 часа местно време, когато приключи изборният ден. Данните са от втора урна, поставена пред местата за гласуване в 144 избирателни района в Англия, Шотландия и Уелс. Десетки хиляди избиратели са молени да гласуват още веднъж, след като вече са пуснали бюлетината си и този резултат (с две изключения - от 1992 г. и 2015 г.) доста точно е предвиждал официалните данни.
Управляващите консерватори заявяваха преди вота, че искат да имат "работещо мнозинство" в долната камара. Миналата вечер един от министрите обясни какво означава това - преднина от 20-30 депутати над прага на мнозинството от 326 места.
За пръв път на сайта на BBC се публикува и оценка за прогнозата - срещу всяко от депутатските места пише дали е вероятно, възможно или все още твърде несигурно да бюде обявена победата на конкретна партия в този район.
Около 6:30 сутринта ще се знае и дали премиерът Борис Джонсън е спечелил депутатско място, тъй като в неговия район в Ъксбридж е достатъчно 5% от избирателите да минат към лейбъристите, за да изгуби. Последният лидер на контерваторите, който лично е бил побеждаван на избори, е Артър Балфур през 1906 г. Ако Джонсън не спечели място в Камарата на общините, се очаква да подаде оставка като премиер, но прогнозите на YouGov преди изборите показваха, че той не би трябвало да се притеснява, че това ще се случи.
Какво следва
Одобрено в Лондон споразумение ще има близо 10 месеца след първоначално договорения срок, но това не е краят, защото Великобритания е пълноправен член на ЕС до края на 2020 г.
В този период от едва 11 месеца новото правителство трябва да договори какви ще са търговските отношения с останалите 27 в ЕС след тази дата.
Преходният период може да продължи до края на 2022 г., но торите обещаваха по време на изборите да съкратят срока до края на 2020 г.
Какво може да направи новото правителство
- ще се опита бързо (преди Коледа) да постигне ратифициране на споразумението за напускане на ЕС
- всички кандидати на консерваторите одобряват сделката, така че в парламента не би трябвало да има никакви пробеми, а и опозицията е далеч под прага от представители, около който би могла да им попречи
- ако не успеят да договорят новите търговски отношения с ЕС до края на 2020 г. (мнозина специалисти по таква преговори казват, че това е твърде амбициозен срок), Великобритания и партньорите ѝ отново се изправят пред хаотичен Брекзит
- консерваторите обещават през февруари да гласуват първия бюджет на страната след Брекзит; това означава увеличаване на разходите за решаване на вътрешните проблеми - здравеопазване, образование и полиция
- започва промяна в миграционния режим; консерваторите искат въвеждане на точкова система по модела на Австралия за допускане на квалифицирани служители от чужди държави и намаляване на тези с малко умения; целта е и броят на имигрантите да бъде намален като цяло.
- в новата система гражданите на ЕС, сред които и българите, ще са със същи статут като тези от която и да е друга държава по света; те ще трябва предварително да имат предложение за договор, за да бъдат допуснати да работят; специални визи ще има за запълване на местата с остър недостиг на служители в социалната сфера или за талантливи учени и технологични лидери
- фискалните правила ще се пренапишат така, че да може правителството да похарчи допълнителни 20 млрд. паунда годишно в следващите 5 години; заемите само за инфраструктура ще се увеличат от сегашните 1.8% от БВП на 3%
- Джонсън е казвал, че иска 80% от британската търговия да е обхваната от споразумения за свободна търговия в рамките на следващите 3 години; планът дава приоритет на такива сделки със САЩ, Австралия, Нова Зеландия и Япония.
Джонсън постигна драматична победа на изборите, Брекзит може да има до края на годината
Говорител на лейбъристите нарече прогнозата "касатрофална" за партията. Официалните данни вероятно няма да са по-различни и това ще означава най-слабият резултат от 40 години насам. В абсолютни измерения тези 191 очаквани депутати ще са най-лошото представяне от 1935 г., когато току-що избраният за лидер Клемънт Атли печели едва 154 места.
За сметка на това Джонсън ще е постигнал най-добрия резултат за партията си от 1979 г. насам, когато Маргарет Тачър печели 339 депутати. Но той все пак ще изостава от победите на Желязната лейди през 1983 г. (397 депутати консерватори) и 1987 г. (376 депутати).
Дневник
Коментари
Добави коментар