Промяната в начина, по който Европейският съюз се разширява, не може и не трябва да е спънка пред Северна Македония и Албания и те трябва да започнат преговори най-късно през март 2020 г. дори реформата в правилата вече да е в ход. Това заявяват в неофициален документ от три страници Австрия, Естония, Италия, Латвия, Литва, Малта, Полша, Словения и Чехия.

Документът, с който "Политико" разполага, поставя под въпрос решението на Франция да блокира началото на преговорите на Северна Македония и Албания с Европейския съюз. Президентът Еманюел Макрон настоява, че първо е нужна реформа в процеса на разширяване, а едва след това може да има начало на преговори с още кандидатки (каквито са тези страни), и тази позиция бе повторена на Европейския съвет на 17 октомври тази година.

В друг, публикуван по-рано, неофициален документ Франция поиска да не се отварят тематични глави едновременно (каквато е практиката в момента), а работата по тях да се раздели на седем конкретни етапа. Освен това процесът не трябва да е еднопосочен.

Идеите на Париж обаче не се приемат еднозначно. Критиците смятат, че те възпретястват какъвто и да било напредък на кандидатките. Особен проблем ще е върховенството на закона, което е приоритет във френския модел, но е деликатна тема за Западните Балкани заради престъпността и корупцията, отбелязва "Политико".

Какво предлагат деветте държави

Според дипломат, цитиран от изданието, текстът на деветте е "конструктивен отговор" на френския документ, който при това "неутрализира най-опасните елементи на предложението". Друг дипломат го нарича търсене на компромис, тъй като съдържа съгласие, че е нужна реформа, но и призив Скопие и Тирана да не я чакат и да започнат преговори.

В отговор на модела, предложен от Париж, деветте държави смятат, че "трябва да е възможно да се отварят групи глави паралелно, а не последователно," цитира документа "Политико". Според изданието European Western Balkans този вариант не би изключил групирането на главите (макар предлаганите тук групи да са осем), но би позволил и да се работи по повече от една тема.

Освен това решението за начало на преговорите трябва да бъде взето най-късно до март 2020 г., за да е сигурно, че ЕС е способен да удържа на думата си.

Страните от Западните Балкани също така трябва да могат да участват в т.нар. Конференция за бъдещето на Европа, предложена от Макрон и германския канцлер Ангела Меркел. Става дума за процес на основни реформи в ЕС, който трябва да започне догодина. Трябва да се засилят и срещите на Европейския съвет със западнобалкански лидери, и участието на представители на страните в избрани срещи на съвета.

Французите обаче, според друг неназован европейски дипломат, все още "не са казали, че са готови да приемат, че преразглеждането на (правилата за) разширяване и началото на преговорите за членство могат да вървят ръка за ръка".

Дневник