Има консенсус за независимост на българския съд и автономност на прокуратурата, за много по-малка зависимост от политически и други вмешателства. Така президентът Румен Радев обобщи впечатлението си в края на срещата с представители на неправителствени организации и професионални сдружения на магистрати, които покани в президентството на дебат за необходимостта от промени в конституцията.

Радев каза, че всички гледни точки ще бъдат анализирани от правния съвет, тъй като не може да се подхожда с лека ръка към основния закон.

"Виждам консенсус, че всички са убедени, че трябва да има промяна. Не говоря за формата и обхвата и дълбочината, по който ще се случи, но трябва да има промяна, а тя трябва да засегне и конституцията и всички закони, които трябва да бъдат актуализирани", обобщи държавният глава.
Той подчерта, че от конституцията произтичат и всички останали закони. "Не съм привърженик в конституцията да се пипа произволно и с лека ръка. Това е материя, изискваща изключително прецизиран анализ на риска и евентуалните последствия", подчерта държавният глава.

Не можем да стоим пасивни и встрани от динамиката на времето

По думите му българската конституция е добра, демократична и посочи, че е първата демократична в Източна Европа след промените. Той обаче припомни, че трябва да бъде отчетено, че основният закон е бил изготвен в дефицит от време под натиска на обстоятелствата.

"Не можем да стоим пасивни и встрани от динамиката на времето, а тя е сериозна. Така че благодаря за това, че всички споделят тази необходимост", каза президентът.

"Има консенсус за независимост на българския съд и автономност на прокуратурата, много по-малка зависимост от политически и други вмешателства. Въпросът е как този консенсус ще бъде постигнат, с какви инструменти. Мисля, че имаме консенсус и за индивидуална конституционна жалба", допълни още той.

Сред предложенията се чуха идеи да се въведе възможност в законодателството за индивидуална конституционна жалба, за възможност Върховният касационен съд или Конституционният съд да разглеждат искания за разследване срещу главния прокурор, за още промени във Висшия съдебен съвет. Чуха се предложенията не пленумът, а само съдийската колегия да избира председателите на върховните съдилища, президентът да има законодателна инициатива, както и да се ограничи влиянието на главния прокурор в прокурорската колегия.

Предложенията на правителството за промени в Наказателно-процесуалния кодекс и създаване на фигурата на "независим" прокурор, който да разследва главния, срещнаха сериозна критика от страна на неправителствените организации.


Много от участниците в дебата призоваха за намаляване на политическото влияние в съдийската колегия на Висшия съдебен съвет и намаляване на влиянието на главния прокурор в прокурорската колегия.


"Когато се говори за Висшия съдебен съвет, искам да обърна внимание, че той се нарича съдебен. Въпреки това от 25 членове 6 са избрани от съдии. Те са малцинство в съдийската колегия, в пленума са 6 от 25 съдии", каза Емил Дечев от Съюза на съдиите в България.

Необходимостта от пленум на ВСС е под въпрос

Според него трябва да се мисли за мястото на прокуратурата и за съотношението на квотите, както и дали е необходимо да има пленум на Висшия съдебен съвет.

Дечев коментира и предложението при нужда да се разследва главният прокурор. Според него може подобно разследване да се води от съдия от Върховния касационен съд, тъй като той ще има независимост. "Той ще преценява във връзка с дадена жалба дали главният прокурор да бъде привлечен като обвиняем", предложи Емил Дечев.

Той е на мнение, че трябва да се обмисли цялостно концепцията дали изобщо е нужно да съществува пленум на ВСС, и предложи създаването на съдийски и прокурорски съвети.

"Не виждам абсолютно никаква логика прокурори и следователи да избират председателите на ВКС и ВАС", подчерта Дечев.

Нужно е да има ограничение за правомощията на главния прокурор, смята и Иванка Иванова от фондация "Институт "Отворено общество". Според нея трябва да се засили ролята на министъра на правосъдието в противовес на главния прокурор.

Представителите на прокурорските и следователските организации подчертаха тезата на главния прокурор Иван Гешев и предшественика му Сотир Цацаров, че изваждането на прокуратурата от съдебната система ще е "пагубно" и ще е удар по независимостта на обвинителите.

Парламентарната квота няма място в Съдебния съвет

Владислав Савов от Съюза на юристите подчерта, че изобщо няма място за парламентарна квота във ВСС. "Съдебната власт не е независима при наличието на такъв ВСС", посочи Савов. По думите му прокурорската колегия в момента е "форма зад колективно мнение да се скрият действия, които определено са еднолични". Затова е нужно там да има хора извън прокуратурата, включително и представител на президента.

"Трудно е да се каже дали дебатът е за мястото на прокуратурата, или за това дали прокуратурата си знае мястото", коментира от своя страна бившият съдия в Европейския съд по правата на човека Здравка Калайджиева.

Съдия Мирослава Тодорова от Съюза на съдиите в България призова съдиите да имат думата и при кариерното израстване на прокурорите, защото прокуратурата е страна в процеса, докато съдът трябва да е безпристрастен в оценката си, включително и за работата на конкретен обвинител.

Тя смята, че прокуратурата може да се управлява така, че да се засили общественият контрол върху нея, да се изолира възможността на прокуратурата чрез естествената ѝ колаборация с изпълнителната власт (Министерството на вътрешните работи – бел. ред.) да въздейства на съда.

Дневник