Ден след като стана известно, че главният прокурор Иван Гешев е поискал тълкувание от Конституционния съд дали и при какви обстоятелства може да бъде разследван президентът, независимо от функционалния му имунитет, държавното обвинение обяви, че има данни за извършено от държавния глава Румен Радев престъпление. То не е назовано директно, но в огласените данни се твърди, че става дума за укриване на документи, свързани със състоялата се миналата година проверка срещу Радев за конфликт на интереси при назначаването на Десислава Генчева (в последствие Радева) на щат във Военновъздушните сили (ВСС) и предоставянето й на жилище.

В безпрецедентно съобщение до медиите пресслужбата на прокуратурата разпрати във вторник (28 януари) следобед три аудиозаписа и дословно свалени от тях текстове от подслушвани чрез Специални разузнавателни средства (СРС) разговори, в един от които твърди, че участва президентът. Това е пореден случай на огласяване на доказателства по течащи досъдебни производства по инициатива на Иван Гешев (по сходен начин бяха публикувани и части от разпити по разследването срещу "Тад груп" за теч на информация от данъчната администрация), но за първи път се оповестяват аудиофайлове.

Това е първият случай в най-новата история на България, в който

прокуратурата официално изказва подозрения за извършено престъпление от държавен глава

и евентуалното му доказване може да доведе до започване на процедура по предсрочно отстраняване на президента, чийто мандат изтича след две години. В последните месеци Радев е в изострени отношения с управляващата партия ГЕРБ и с премиера Бойко Борисов. Той влезе в задочен спор и с новия главен прокурор Иван Гешев, след като в края на миналата година отказа да го назначи при първото одобрение от Висшия съдебен съвет и върна кандидатурата му за ново обсъждане, макар и да отказа да направи и втора крачка и да оспори процедурата по избирането му пред Конституционния съд.

Заявлението на прокуратурата, че има данни за извършено от президента престъпление идва едва няколко часа, след като главният прокурор уточни, че се е обърнал към Конституционния съд не по принцип, а по повод на конкретно производство, а Румен Радев каза пред медиите, че не знае за какво производство става дума и декларира: "Аз съм убеден, че не съм вършил нещо нередно".

До момента единствената официална позиция на президента за изтеклите от прокуратурата записи е от прессекретариата му и гласи: "Прессекретариатът на държавния глава няма как да коментира съдържанието на записи, направени чрез СРС и разпространени от прокуратурата, нито да потвърди твърденията за естеството на разговорите, тяхната автентичност и достоверност". Как коментира шефът на кабинета на Радев - тук.
Разпространените от прокуратурата данни предизвикват повече въпроси отколкото отговори, но държавното обвинение засега отказва всякакви подробности и уточнения.

Кого разследва прокуратурата

В съобщението от държавното обвинение лаконично се казва, че данните за извършено от Радев престъпление са събрани в хода на досъдебно производство срещу друго лице и се уточнява, че са събрани при подслушване на командира ВВС генерал-майор Цанко Стойков.

Към съобщението е разпространено и постановление за прекратяване на наказателно производство - заради отритите данни за президента и наложените от Конституцията ограничения за разследването му. От него се разбират някои детайли, но засега от прокуратурата отказват да коментира или да потвърдят дали те се верни, както и дали материалите за президента са отделени в друго производство и кое точно разследване спира в момента, докато се чака произнасяне на Конституционния съд.

От документа се разбира, че Стойков е разследван за това, че "за времето от месец май 2017 г до настоящия момент в гр. София се е сговорил с едно или повече лица да върши в страната и чужбина престъпления, за които е предвидено лишаване от свобода повече от три години и чрез които се цели да се набави имотна облага".

Не става известно обаче кога е образувано досъдебното производство, имената на прокурорите са заличени, а от прокуратурата отказаха да уточнят пред "Дневник" кои са те. Вижда се единствено датата на спирането на производството - 23 януари 2020 г. От текста се разбира, че са разследвани деяния на група лица, които "осъществяват действия, вкл. обещаване и даване на дари облага, водещи до нерегламентирани контакти с длъжностни лица от Министерството на отбраната". Името на организацията, чиито служители са разследваните е заличено.

Ген. Цанко Стойков наследи президента Румен Радев начело на ВВС след години, в които беше негов заместник на различни нива в армейските структури. Под негово ръководство специализираната военна комисия, която трябваше да класира фирмите-кандидати да продадат на България изтребители, посочи, че смята за най-подходящи шведските самолети Gripen, като ги предпочете пред изтребителите втора ръка F-16 от Португалия и САЩ и изтребители втора ръка Eurofighter от Италия. Кой е ген. Стойков - тук.

В края на април 2017 г. назначеното от Румен Радев служебно правителство класира офертите на продавачите, като определи на първо място Gripen. Решението беше отменено от редовно избрания кабинет "Борисов 3" и през лятото на миналата година кабинетът сключи сделка със САЩ за изтребителите F-16. Доминираната от ГЕРБ специална парламентарна комисия обвини индиректно в корупция президента заради позицията му по сделката. Радев пък отвърна с поредица от критики срещу решениято за американските изтребители.

Какво се чува в записите

От постановлението за прекратяване на досъдебното производство се разбира, че ген. Цанко Стойков е бил подслушван, като в хода на прилагането на СРС-та разследващите са попаднали и на разговори, засягащи президента Румен Радев.

Трите публикувани разговора носят дати от април миналата година и в тях генералът разговаря с различни хора за документите, които ВВС трябва да предостави на Антикорупционната комисия (КПКОНПИ) по проверката за конфликт на интереси, водена срещу президента Румен Радев за времето му начело на ВВС. Тя е по сигнал, чийто подател комисията така и не оповести официално, и проверява съмнения във връзка с назначаване на Десислава Генчева (в момента Радева - бел. авт.) на два щата, въпреки че вторият такъв - пиар на ВВС, по правилник трябва да се заема от военизирано, а не от цивилно лице, каквато е тя. В него се твърди още, че ВВС е плащало наем на жилище на Десислава Генчева в София, в което е живял с нея и самият Радев.

Първият разговор, в който според прокурорите участва вероятно президентът, е от 23 април. В него генералът обяснява, че е получил искане от КПКОНПИ да предостави документи за назначаването на Десислава Радева и уверява събеседника си, че няма да прати ненужните документи. В записа се чува гласът, за който е записано, че е на президента, да иска генералът да го "държи в течение" и добавя за исканите данни: "Тва са абсолютни простотии. Знам ги отдавна".

Проверката на комисията завършва с решение от август 2019 г., в което се казва, че няма конфликт на интереси.

 Другите два записа (запис 2 и 3) са между ген. Стойков и негови подчинени, за които (както и за президента) се посочва, че не са установени с категоричност. В тях се обсъжда дали и какви документи да се изпращат на Антикорупционната комисия. Единият от записите е преди, вторият - след този с президента.

В нито един от записите не се чува разпореждане или решение да се прикрият документи. Генералът и служителите обсъждат какво и кога могат да предоставят и коментират доколко основателни са исканията при положение, че Радев не е бил в брак с настоящата си съпруга в проверявания период.

Не е ясно дали прокурорите са изследвали други документи или данни или правят заключенията си само от разпространените три записа.

Няма обяснение и защо записани през април 2019г. разговори стават основание за спирането на досъдебното производство едва 7 месеца по-късно. Още повече, че разследването се води от специализираната прокуратура, за която като зам.-главен прокурор отговаряше Иван Гешев.

Проблемът с огласяването на СРС-та

Встрани от политическия скандал, самото разпространение на записи, придобити чрез СРС е доста спорно и може да се окаже в основата на друг скандал.

Говорителят на главния прокурор Сийка Милева категорично отказа да отговори на всички въпроси на "Дневник", свързани със СРС-та, като обясни, че няма позволение от наблюдаващите прокурори да разпространява друга информация по случая. Тя не пожела да назове и имената на наблюдаващите прокурори, които да бъдат търсени за уточнения.

От прокуратурата отказаха информация кога, кой съд и дали изобщо е разрешил прилагането на СРС по отношение на Цанко Стойков. Не е известно за какъв период от време той е бил подслушван. От държавното обвинение отказаха да отговорят и на въпроса на "Дневник" дали специални разузнавателни средства са били прилагани и по отношение на други лица, споменати в разговорите. Отказан бе и отговор на въпроса дали, кога и как са били декласифицирани записите, както и дали в момента продължава някакво разследване срещу Цанко Стойков.

Няма информация колко общо СРС-та са събрани по досъдебното производство, както и дали има други записи, които да се разминават с публикуваните от прокуратурата.

Юристи коментираха няма законов проблем прокуратурата - като официален държавен орган, да разпространява записи, придобити чрез СРС, стига те да са придобити по законов ред.

"Когато разпространява такава информация, прокуратурата обаче трябва да балансира между обществения интерес и презумпцията за невиновност", коментира за "Дневник" адвокат Михаил Екимджиев. той подчерта, че подобни доказателства могат да се разпространяват само с разрешение на наблюдаващия прокурор като се следи внимателно да не се нарушава балансът.

Дневник