Европейската комисия ще предложи в сряда промени в системата за прием на страни в Европейския съюз, давайки на настоящите държави членки повече глас, предаде "Ройтерс". Агенцията отбелязва, че този ход е опит да бъде успокоена Франция, която наложи вето на разширяването на блока към Балканите.

През октомври френският президент Еманюел Макрон блокира започването на преговори със Северна Македония и (заедно с Холандия и Дания) Албания. Еврокомисията се надява да убеди Франция да се откаже от възраженията си преди срещата в Загреб с балканските държави през месец май.

Макрон най-открито сред европейските политици заявява, че последното голямо разширяване, когато Румъния и България се присъединиха през 2007 г., е било твърде прибързано. Според него е необходима предпазливост при приемането на нови страни членки от региона, изпитващ проблеми с корупцията и престъпността.

През ноември Франция предложи промени, които биха позволили на лидерите на държавите членки да имат в по-голяма степен думата за разширяването, Париж казва, че в дългосрочен план подкрепя приемането на страните от Балканите.

Промените, които Европейската комисия се очаква да обяви в сряда, ще дадат на сегашните държави членки правото да прекъснат процеса по приемане на нови държави или дори да накарат някои страни да започнат отново от самото начало преговорите за присъединяване в определени области.

Предложенията на еврокомисията обаче няма да отговорят на някои от френските искания, включително фондовете за новите членки да идват от парите, заделени за по-бедните страни, които вече са в ЕС. Според европейски служители подобен ход ще постави в риск подкрепата за разширяването сред по-бедните страни от ЕС.

Дипломат от ЕС коментира, че все още не е ясно дали Франция ще остане доволна от новите предложения: "С Макрон имаме 60% шанс за успех". Всички останали правителства в ЕС също трябва да се съгласят с новия метод.

Има и други държави, сред които Холандия и Дания, които са скептични за разширяването, но според официални лица от ЕС, ако успят да убедят Франция да се откаже от възраженията си, тези държави вероятно няма да се съпротивляват.

"Без Макрон нито холандците, нито датчаните ще го блокират сами; със сигурност не за Северна Македония, вероятно не дори и за Албания", смята високопоставен дипломат от ЕС.

"Файненшъл таймс" отбелязва, че според документа отстъплението или забавянето на необходимите реформи в страните, водещи преговори за присъединяване, може в най-сериозния случай да доведе до прекъсване или замразяване на преговорите, или до това затворени преговорни глави да бъдат повторно отворени. В него се призовава и за подобрени стимули за добре представящите се държави кандидатки, включително увеличено финансиране и инвестиции и по-тясна интеграция с политиките, пазарите и програмите на ЕС в областите, в които се е постигнал напредък.

Служители от ЕС и дипломати коментират, че документът все още се обсъжда, включително и в частта за това гласовете на колко държави членки ще са необходими, за да се обърнат разговорите за присъединяване, след като са започнали.

Правилата ще се прилагат за преговорите, които са започнали след приемането на плана. Обсъжда се идеята да се даде възможност за включване на бавните преговори, които се водят със Сърбия от 2014 г. и с Черна гора от 2012 г., ако страните са съгласни.

ФТ припомня, че правителството на Северна Македония е изправено пред сериозно предизвикателство на изборите през април. Евроскептици твърдят, че страната е била предадена от ЕС, въпреки че изпълни исканията на блока, включително и да промени името си, за да сложи край на дългогодишен спор с Гърция.

Дневник