Временно се забранява откриването на университети, филиали, факултети, департаменти, колежи към държавните висши училища. Мораториумът се установява до приемането на Националната карта на висшето образование в България, която да определи териториалната и профилна структура на университетите. Това решиха членовете на парламентарната комисия по образованието и науката вчера при второ четене на промените в Закона за висшето образование. За времето на действие на забраната висшите училища и техните звена ще могат само да се закриват или консолидират.

Защо се налага мораториумът

През последните години в резултат на масовизацията на висшето образование мрежата от висши училища значително се разрасна. По инициатива на ръководствата на висшите училища се откриха множество нови филиали и основни звена. С цел привличане на повече студенти, а заедно с тях и по-голямо финансиране, се откриха и нови професионални направления и специалности, често неприсъщи за самите висши училища. В резултат в определени случаи се стигна до дублиране на обучение в направления и професии в един и същ регион от различни висши училища, без да е отчетена необходимост от тези професии, за сметка на недостиг в други.

Тази е една от причините, които налагат приемането на Закон за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, внесен за разглеждане от Министерския съвет.

За да се стимулират висшите училища да съсредоточат усилията си върху подготовката на кадри, отговарящи на потребностите на пазара на труда, със законопроекта се предвижда изготвянето на Национална карта на висшето образование, с която се определят териториалната и профилната структура на институционалната мрежа за висше образование. Тя трябва да бъде внесена за приемане в Министерския съвет в едногодишен срок от влизането в сила на измененията в закона. Първоначалното предложение тя да се приема с акт на Народното събрание отпадна по предложение на ГЕРБ. Университетите също излязоха със становище с аргумента, че промените в картата могат да се правят много по-оперативно, ако се приемат само от Министерския съвет, а не от парламента.

Пределна възраст за ректори и декани

На предишно свое заседание комисията по образованието реши на ръководна длъжност в университетите да не могат да се избират лица, които към датата на избора са навършили 65-годишна възраст. Днес обаче депутатите ревизираха приетата промяна, като приеха с преходните разпоредби текстове, според които мандатът на ректор, директор на департамент, филиал и колеж, ръководител на катедра и техните заместници няма да се прекратява предсрочно при навършване на 65 г.

След дискусии депутатите допълниха текста за случаите, в които ректорите вече са навършили 65 г. Тези, които вече са навършили възрастта при влизането в сила на промените в закона ще довършват мандата си в зависимост от условията, при които са били избрани. Тоест ако в правилника на съответното висше училище е записано, че мандатът се прекратява с навършването на възрастта, това ще става, ако той предвижда ръководителят да довърши мандата си, няма да има пречка за това.

Ограничаване на "летящи преподаватели"

На заседанието си парламентарната комисия по образованието продължи дискусията по вече приет текст за ограничаване на т. нар. "летящи преподаватели". Промяната предвижда хабилитиран преподавател да участва при акредитацията само на едно висше училище или направление, в което е на основен трудов договор. Текстът се подкрепя от Съвета на ректорите, но отнесе и доста критики с аргумента, че това е дискриминация и ограничение на правото на труд.

"Системата на висшето образование не трябва да работи на лизинг, трябва да има собствени школи и собствени преподаватели, които трябва да си създаде. Всеки може да работи на повече от едно място, но тук говорим за критерии за акредитация във висшето образование и те нямат нищо общо с упражняването на правото на труд", коментира министърът на образованието и науката Красимир Вълчев.

Ректорът на Софийския университет "Св. Климент Охридски" проф. Анастас Герджиков отбеляза, че Съветът на ректорите не само е подкрепил идеята да се ограничи всеки преподавател да участва в акредитацията само на едно висше училище, но и я е предлагал три пъти през последните шест години. "Очевидно е, че не е дискриминация, защото никой не ограничава правото на преподавателите да преподават на две или повече места, въпросът е на колко места ще бъдат отчитани за нуждите на акредитацията", коментира той.

Промените предстои да бъдат гласувани окончателно в парламента.

Дневник