Европейската комисия обяви своя "климатичен закон", с който целта на ЕС за нулеви нетни емисии на парникови газове до 2050 г. трябва да стане правно обвързваща. Шведската активистка Грета Тунберг и неправителствени организации обаче настояха, че са необходими по-спешни действия срещу климатичната криза, отбелязва "Ройтерс". Еврокомисията прие правилата на среща, на която присъстваше и Тунберг.

Климатичният закон, който трябва да бъде одобрен от Европейския парламент и от държавите членки, ще задължи страните от ЕС да намалят нетните си парникови емисии до нула до 2050 г.

Според предложението 2050 г. ще бъде общоевропейска цел, което прави възможно някои държави членки да намалят емисиите си до нетна нула на по-късен етап, ако други страни се декарбонизират рано.

Природозащитни групи възразиха срещу плана в закона еврокомисията да преразгледа целта на ЕС за емисиите до 2030 г. до септември.

В писмо, по-рано подписано от 12 страни от ЕС, се настоява комисията да представи плана си за климата много преди срещата на върха на ООН за климатичните промени през ноември в Глазгоу, за да имат време страните от ЕС да постигнат споразумение по заложената цел.

Еврокомисията иска да повиши климатичните цели на ЕС за 2030 г. и настоява за намаление с 50% или 55% на емисиите от парникови газове спрямо нивата от 1990 г. вместо сегашния минимум от 40%.

От 2030 г. законът ще даде на Брюксел правомощието да налага по-строги междинни цели за емисиите на всеки пет години, които да насочват блока към целта за 2050 г.

Комисията ще налага тези нови цели чрез делегиран акт, при който квалифицирано мнозинство от членовете а Европейския парламент или държавите членки може да отхвърли предложението, но няма да има правото да предлага алтернатива.

Държавите членки може да сметнат това предложение за трудно за преглъщане, отбелязва "Ройтерс".

В момента Европейският съвет (държавите членки) приема целите за климата с единодушие и една единствена страна може да ги блокира.

Според правни експерти климатичният закон ще даде на Брюксел допълнителни инструменти за оказване на натиск върху страните преди 2030 г. Започвайки от 2023 г., Брюксел ще може да посочва държавите членки, които не изпълняват климатичните цели на ЕС, и ще публикува препоръки към тях.

Какво предстои

Комисията ще действа на два етапа, като първо ще направи оценка и ще изготви предложения за по-амбициозна цел на ЕС за намаляване на емисиите на парникови газове с хоризонт 2030 г., така че да може да се постигне целта за 2050 г.

До септември 2020 г. комисията ще представи оценка на въздействието за повишаване на целта за 2030 г. най-малко с 50% и 55% спрямо равнищата от 1990 г. и ще предложи съответни изменения в законодателството в областта на климата, се обяснява в съобщение на институцията.

С оглед на по-амбициозната заложена цел за 2030 г. до юни 2021 г. комисията ще предложи да се преразгледат:

- директивата за системата на ЕС за търговия с емисии
- регламентът за разпределяне на усилията
- регламентът за земеползването, промените в земеползването и горското стопанство
- директивата за енергийната ефективност
- директивата за възобновяемата енергия
- стандартите за емисиите на CO2 от леките и лекотоварните автомобили.

Финансиране

Комисията възнамерява да подкрепи тези политически цели с подходящи инструменти за финансиране:

- Предложеният в началото на 2020 г. инвестиционен план за Европейския зелен пакт ще мобилизира през следващото десетилетие най-малко 1 трилион евро устойчиви инвестиции за финансиране на започнатата в резултат на изменението на климата трансформация; гаранцията InvestEU ще подкрепи този процес чрез намаляване на риска за частните капитали.

- Обновената стратегия за финансиране за устойчивото развитие ще пренасочи частните капиталови потоци към зелените инвестиции чрез интегрирането на устойчивите инвестиции в европейската финансова система.

- Предложеният в началото на 2020 г. Механизъм за справедлив преход и свързаният с него Фонд за справедлив преход ще подпомагат най-засегнатите региони и сектори, осигурявайки справедлив преход, при който се отчитат потребностите на всички. Подкрепата ще е насочена към модернизиране и диверсифициране на икономиката и намаляване на социално-икономическата цена на прехода.

В момента около 2% от БВП се инвестират в енергийната система и свързаната с нея инфраструктура. За да се постигне обаче икономика с нулеви нетни емисии на парникови газове, този дял ще трябва да нарасне до 2.8%, което означава значителни допълнителни инвестиции в сравнение с изходното положение - от порядъка на 175-290 милиарда евро годишно.

Европейски пакт за климата

Еврокомисията започва обществена консултация по новия Европейски пакт за климата - широка инициатива, която ще даде на гражданите и заинтересованите страни възможност да представят мнението си и да се включат в планирането на нови действия в областта на климата, да споделят информация, да започнат масови дейности и да покажат добри решения, които могат да бъдат полезни за други, предаде пресслужбата на институцията.

Обществената консултация ще продължи 12 седмици. Коментарите по нея ще бъдат използвани при подготвянето на Европейския пакт за климата, чието начало ще бъде поставено преди конференцията на ООН за изменението на климата в Глазгоу през ноември 2020 г (COP26).

Дневник