При посещението си в Тирана днес президентът Румен Радев обяви, че дипломацията е най-важното, но не може да бъде единствено средство за разрешаване на мигрантската криза, тъй като тя е довела до тревожни проблеми в нашия регион - обтегнати отношения между държавите, влошаване на средата на сигурност и хуманитарна криза. Държавният глава смята, че има ясни дефицити на европейската политика в тази област - няма единно решение по въпроса, нито изграден капацитет като оперативен план за ясна реакция при защитата на външните граници на Европейския съюз (ЕС) и хуманитарна криза.

Преди седмица Турция обяви, че вече няма да спира бежанците, които искат да влязат в ЕС, което доведе до нови опити на десетки мигранти за влизане в България и Гърция. В понеделник българският премиер Бойко Борисов летя спешно до Истанбул за среща с турския президент Реджеп Ердоган, а ден по-късно разведе председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и председателя на Европейския съвет Шарл Мишел по границата.

Според Румен Радев сега трябва да се помогне и на Турция, но и на Гърция, която пази външните европейски граници. Европейската комисия вече обяви, че ще отпусне 700 млн. евро на Атина за справяне с мигрантския натиск.

"Не само дипломация"

"Тук най-важното средство е дипломацията, но дипломацията не може да бъде единственото средство за решаване на кризи като тази, защото имаме проблем със сигурността, който трябва да бъде решен, имаме хуманитарен проблем, който трябва да бъде решен", каза Румен Радев в отговор на въпрос на журналисти.

Българският държавен глава припомни, че преди три години е предложил да се разработи оперативен план за защита на външните граници на ЕС, където може да има нарастване на мигрантски натиск, както и да се създаде капацитет на ЕС за преодоляване на хуманитарни кризи. Той каза, че се надява да бъде разработен такъв план.

От своя страна албанският президент Илир Мета каза, че в решаването на проблема по границите, средството за което е диалог, трябва да бъдат ангажирани и страните - членки на НАТО.

"Адвокат" за евроинтеграция

Днес Румен Радев пристигна на държавно посещение в Албания, където бе посрещнат от Илир Мета в Двореца на бригадите. Двамата проведоха среща на четири очи, след което обявиха, че няма спорни въпроси между двете страни. Визитата си Радев определи като доказателство за силната подкрепа за евроинтеграцията на западната ни съседка.

Българският държавен глава каза, че София подкрепя Албания по пътя й към европейската интеграция и смята, че Тирана е готова да започне преговори за присъединяване към ЕС. Доказателство за това бил доклад на Европейската комисия (ЕК), който отчитал напредък в области като върховенство на закона, права на гражданите, борба с организираната престъпност и корупция. От своя страна Илин Мета нарече България "адвокат" не само на Албания, но и на страните от Западните Балкани за евроинтеграцията. Албанският президент каза, че се надява преговорите да започнат в края на март, а българският допълни, че това трябва да е заедно с тези със Северна Македония.

На въпрос албански журналисти за противоречията между албанския президент и правителство и липсата на работещ Конституционен съд в страната от три години Румен Радев каза, че политически противоречия има във всички държави. Според него Албания има голяма цел - евроинтеграцията, която трябва да обединява институциите и политическите партии.

В отговори на въпроси на албански медии за скандалите в страната Илир Мета каза, че като президент е направил всичко възможно реформата в съдебната система да се изпълнява.

Българското малцинство

Утре Румен Радев ще проведе среща и с представители на българското национално малцинство в Албания. То бе признато от албанския парламент през 2017 г. и наброява между 35 и 45 хил. души по данни на Държавната агенция за българите в чужбина. По данни на регистрираните дружества българите в Албания са над 100 хил. души.

"Искам да благодаря за реформи в законодателството на Албания, които дават перспектива българското национално национално малцинство напълно да осъществи своите права в Албания. Това е един от нашите основни критерии за подкрепа на бъдещото членство на Албания в ЕС, защото добросъседството е един от най-важните критерии в целия регион", каза още Румен Радев след срещата в Тирана днес. Той обяви, че предстоящото преброяване на населението в Албания трябва да даде възможност за демократично волеизявление на българското малцинство, на което ще напомни, че очакванията са те да са лоялни граждани на Албания.

Визитата на Радев

Днес Румен Радев и Илин Мета и ръководените от тях делегации са обсъдили задълбочаване на сътрудничеството между двете страни и в търговията, и в икономиката. И двамата президенти смятат, че това сътрудничество е невъзможно без изграждането на Коридор номер 8 между Адриатическо и Черно море, който според Румен Радев няма алтернатива за нашия регион.

По-късно българският президент ще се срещне с премиера на Албания Еди Рама, както и с председателя на парламента Грамоз Ручи. Сред акцентите на разговорите ще бъдат европейската перспектива за Западните Балкани, сътрудничеството в областта на отбраната и сигурността, миграцията и хуманитарната помощ, както и двустранните търговско-икономически отношения и българското национално малцинство.

След това държавният глава ще положи венец пред паметника "Майка Албания". Довечера той ще присъства на прием по повод Националния празник на България - 3 март, даван от посолството ни в Албания за дипломатическата общност, изтъкнати представители на албанското общество и на българската общност.

Утре Румен Радев ще посети град Дуръс, който през ноември м.г. бе засегнат от тежко земетресение, довело до десетки човешки жертви, много пострадали и големи материални щети. България вече предостави финансова помощ на Албания, както и експерти, които да помогнат при оценка на щетите. Президентът каза днес, че България ще помага на Албания при развитието на гражданската защита, за сътрудничество между университети от двете страни за обучение на студенти по строителство, както и за разработка на научни програми в областта.

Дневник