Силно завишено търсене на информация, умерено притеснение от ситуацията в страната и положителна оценка за адекватността на предприеманите от властите мерки срещу разпространението на коронавируса регистрира национално-представително проучване на агенция "Алфа Рисърч", проведено в периода 29-ти февруари - 8-ми март 2020г. сред 1015 пълнолетни граждани.

Три четвърти от пълнолетните българи следят всекидневно информацията, 19% - от време на време, а незаинтересованите са едва 6%.

Цялостната ситуация в света буди тревога у гражданите, но ограниченият брой случаи, регистрирани до този момент в България, намалява най-високото напрежение. Двама от всеки трима са убедени, че вирусът ще продължи да се разпространява, като ще засегне както България, така и всички страни в Европа. Една четвърт са оптимистите, че епидемията скоро ще отшуми и светът ще се върне към нормалния си ритъм на живот, коментират социолозите.

След като наличието на вируса в страната вече е потвърдено, най-голяма част (55%) са загрижени, но следват препоръките на официалните власти, 34% не са особено притеснени, а силно притеснени се чувстват 11%.

С по-загрижено поведение, следващо препоръките на специалистите, но без признаци на паника, се открояват най-вече жителите на големите градове и средните поколения.

У най-младите се наблюдават най-високи нива на тревожност, но не непременно съпроводени със стриктно спазване на препоръките. Едновременно с това потенциално най-рисковите по думите на експертите възрастови групи са най-малко разтревожени. Тази на пръв поглед парадоксална картина отразява начина на живот на хората: притеснението на младите се подхранва от факта, че те са сред най-активно общуващите и пътуващи българи и обратно: по-слабата мобилност на мнозинството от най-възрастните жители им дава частично спокойствие.

Информираното отношение към проблема проличава и в предприеманите индивидуални мерки за предпазване от коронавируса, отбелязват авторите на проучването . 52% залагат на засилената лична хигиена, като колкото по-млади и мобилни са хората, толкова повече разчитат единствено на нея. Фокусът върху тези мерки обяснява и силно завишеното търсене на медицински маски, дезинфектанти и други хигиенни средства.

Значително по-нисък дял (20% - 23%) са склонни на този етап да ограничат контактите и пътуванията си.

Най-притеснените прибягват до запасяване с продукти (12%), повишено внимание за наличието на симптоми (10%) и постоянното използване на медицинска маска (9%). Въпреки че тези дялове са по-ниски, пресметнати в реални числа те формират значителни по обем групи, които могат да генерират психологическо напрежение, или промяна на икономически поведенчески практики, коментират социолозите.

Най-слабо загрижената една трета от хората не предприема никакви специални мерки.

Действията на властите за ограничаване разпространението на коронавируса в страната получават положителна оценка от обществото: според 67% предприеманите мерки са релевантни на ситуацията. 19% смятат, че те трябва да са по-строги, а 14%, обратното, смятат, че ограниченията са ненужни.

И тук отново проличава поколенческото противоречие: най-възрастните и най-малко притеснени хора имат очаквания за още по-строги мерки, докато най-младите и най-загрижени от разпространението на заразата - ги намират за прекалени. Според социолозите това е косвен признак, че въпреки притесненията, те едва ли ще сменят радикално начина си на живот. Според тях е много вероятно те да се притесняват точно от това, че строгите мерки ще попречат на техните бизнес или лични планове, които най-често са свързани със засилена мобилност.

Дневник