Подчертаване на значимостта на уникалните отношения ЕС - Западните Балкани" - така Европейският съвет описва на сайта си акцента на конференцията, която днес събира лидерите на страните от Евросъюза с тези от балканските държави, които не са негови членки.

Срещата трябваше да е в Загреб (заради хърватското председателство на Съвета на ЕС), но ще бъде видеоконферентна заради коронавируса; въпреки това името на хърватската столица остава част от нея.

Евросъюзът се надява да покаже, че "взаимната солидарност и сътрудничество" в хода на битката срещу COVID-19 са от полза на страните. На брифинг вчера обаче европейски представители дадоха да се разбере, че тъкмо пандемията е "една от главните причини" разширяването да не е било обсъждано по време на подготовката на срещата.

Темата за помощта по време на коронавируса и след края на пандемията - който изглежда по-близо за част от Западните Балкани - обаче не е маловажна: Международният валутен фонд и Европейската банка за възстановяване и развитие очакват икономическият спад в региона да е между 3% и 10% от БВП.

Някои държави вече отменят част от рестрикциите и това дава повод за оптимизъм на МВФ, но страни като Албания и Черна гора (а и еврочленката Хърватия), където туризмът и постъпленията от работници в чужбина традиционно захранват икономиката, са силно засегнати от парализата, която пандемията причини в Европа. Това прави особено ценна в момента всяка помощ за региона.

За пръв път след две години

Последната среща в такъв формат бе преди две години - на 17 май 2018 г. в София, когато Франция даде да се разбере, че разширяването в момента не може да е на дневен ред в Европа.

Седмица преди събитието Европейската комисия обяви, че са "мобилизирани" 3.3 млрд. евро в помощ на Западните Балкани за справяне с коронавируса (по-голямата част от парите трябва да дойдат от Европейската инвестиционна банка). Съветът междувременно обяви, че целта на срещата е да се препотвърди "европейската перспектива" на Западните Балкани. Това е компромисно понятие, за да не се използват думите "разширяване" и присъединяване, около които няма консенсус; сред държавите, получили "перспектива", дори има такава, която не е единодушно призната от страните в ЕС (Косово).

Коронавирусът даде повод на някои държави в региона да заговорят отново - след "годината на Балканите", 2018 г., когато европредседателството бе в български ръце - за това, че ЕС до момента олицетворява повече неизпълнени обещания, отколкото на помощ. Сърбия използва нападки към ЕС и подчертана близост с Китай в диалога си с Брюксел независимо от десетките милиони евро, които вече са ѝ отпуснати за справяне с вируса.

Спорът на София и Скопие е извън дневния ред

Същевременно в разгара на пандемията видеоконференция на евролидерите доведе и до решенението Северна Македония и Тирана след дълго чакане да научат, че ЕС има готовност за начало на преговорите. На същата среща обаче България, според изтекъл в македонски медии документ, е повторила условията си от миналата година, за да започнат преговори по същество. Сред тях е отказ от идеята, че в България има македонско малцинство, и от формулировката "македонски език".

Това повиши дипломатическото напрежение между София и Скопие и подтикна президента Стево Пендаровски да допусне, че македонците биха избрали идентичността си пред ЕС. Опозицията пък поиска единна национана реакция по темата в момент, когато спорът за Гоце Делчев отново стана тема в медиите. Разногласията дали революционерът е българска или македонска историческа личност и интерпретацията на някои факти от живота му бележат работата на смесената историческа комисия, създадена заради договора за добросъседство - въпрос, по който България също иска напредък.

Темата коментира и премиерът Бойко Борисов, а в защита на позицията на София за Гоце Делчев говори първият македонски външен министър Денко Малески.

Този въпрос не се очаква да е на дневен ред на срещата според Европейската комисия. Освен това миналата седмица македонският вицепремиер Буяр Османи обяви, че самата преговорна рамка не се очаква да бъде завършена преди началото на юни.

Важен сигнал

Все пак срещата може да се окаже важна и за интеграцята на страните. "Доволни сме, защото успяхме да се уверим, че ЕС ще засили ангажимента си в региона на всички нива, че ще има редовни срещи на високо ниво, за да се гарантира приемственост. Политически това е важно послание," казва за EurActiv източник, близък до хърватското председателство на съвета.

Накрая се очаква да бъде обявена и "декларацията от Загреб", документ, който да подчертае връзките на ЕС и Западните Балкани и да покаже какви цели ще имат те в отношенията си. Текстът може да е повече от символичен в сравнение от декларацията от Солун от друга среща на върха от 2003 г., която потвърди мястото на Балканите в обединена Европа, но последва десетилетие и половина застой.

Според проекта на документа, видян от брюкселското издание, освен недвусмислена "подкрепа за европейската перспектива" ще има и фраза за ангажимента за евроинтеграция на Западните Балкани. Дипломатически източник обаче уточнява, че някои държави са положили максимални усилия, за да не присъства думата "разширяване" - зелената светлина за преговори със Скопие и Тирана е максимумът, възможен на този етап.

Според European Western Balkans в декларацията ще има и заявка за засилено сътрудничество във външната политика и сигурността - деликатна тема предвид постоянно изтъкваната (макар и оспорвана от мнозина) близост между Сърбия и Китай.

Кой ще е на срещата

В нея, освен ръководителите на държавите от съюза, ще участват и държавни и правителствени ръководители от Албания, Босна и Херцеговина, Сърбия, Черна гора, Северна Македония и Косово. Разговорите им ще се ръководят от председателя на Европейския съвет Шарл Мишел, освен него ЕС ще представлява и председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.

Ще се включат още върховният представител на ЕС във външната политика и сигурността Жозеп Борел, председателят на Европарламента Давид Сасоли и представители на Европейската банка за възстановяване и развитие, Европейската инвестиционна банка и Регионалния съвет за сътрудничество.

Дневник