Бившият македонски премиер Зоран Заев получи мандат за съставяне на правителство, но преди да е намерил нужното мнозинство, съобщиха медиите в страната.
Президентът на Северна Македония Стево Пендаровски връчи на Заев мандата над половин година след като лидерът на социалдемократите подаде оставка заради отказа на европейските лидери да се съгласят на начало на преговори със страната му.
От този момент нататък Заев има 20 дни да осигури мнозинство. Социалдемократическият съюз (СДСМ) опитва да направи това, откакто формално започнаха преговорите след Илинден в началото на август. Вариантите са няколко, но най-много внимание медиите отделят на диалога с бившия коалиционен партньор - албанския Демократичен съюз за интеграция (ДУИ).
Вотът остави албанския блок избиратели разделен - ДУИ е най-голямата партия, но заедно Алиансът на албанците и Демократичната партия на албанците (ДПА), която принципно се съгласи да влезе в кабинет на Заев, заедно имат почти толкова депутатски места. Тези две партии обаче не биха стигнали на СДСМ (в чиито депутатски места влиза и вотът за БЕСА, още една, коалирала се с него предизборно албанска партия) за мнозинство от най-малко 61 от 120 депутати.
Очакваният коалиционен партньор
Заев ще се срещне днес отново с лидера на ДУИ Али Ахмети, въпреки че преди вота заявяваше, че няма да работи повече с партията му, прекарала дълги години в не едно правителство на власт. Пред президента Пендаровски той каза, че ще предложи "качествени и отговорни кадри", които ще се борят с корупцията. "От първия ден (правителството) ще работи за осигуряване на повече пари, повече условия и по-добър живот за всички," каза още той.
След предишните избори Никола Груевски, който бе премиер преди Заев, не успя да състави правителство на своята ВМРО-ДПМНЕ с ДУИ, тъй като не постигна съгласие по ключови въпроси. Това отприщи политическа криза, принудила тогавашния президент Георге Иванов да даде на Заев мандат с месеци закъснение.
Междувременно Ахмети очакваше днес да събере всички албански партии на среща за 19-годишнината от Охридския рамков договор - документ, с който през 2001 г. завърши краткия македонско-албански конфликт в страната, преди да прересне в гражданска война. Нито един от лидерите на другите албански партии обаче не пожела да отиде - всички лидери заявиха, че са съгласни да се срещнат с Ахмети, но само след като се реши въпросът с мандата и мнозинството.
Дневник
Коментари
Добави коментар