Изразяваме съжаление, че в България е започната конституционна реформа без да е предшествана от подходящ обществен дебат. Проектът за нова Конституция е подготвен от парламентарното мнозинство и - както изглежда - без никакъв друг принос извън него. Основанията за определени поправки не са добре обяснени, а там, където това е направено, те са в твърде сбит вид.

Предложението да се намалят наполовина 240-те депутати изглежда се спира на произволно избрано число 120 без да е правена подробна оценка на въздествието от подобен ход за българската политическа система.

Поправките за засилване на социални и икономически права могат да се приветстват, но трябват разяснения какво се разбира под задължаването на държавата "да подпомага раждаемостта", например. Не бива това да се използва като оправдание за дискриминация срещу културни и етнически малцинства или срещу жените (бел.ред. - една твърде обща формулировка би могла да се използва за опит за силно ограничаване или забрана на абортите, например, с оправданието, че така всъщност се стимулира раждаемостта).

Това са само част от първите оценки за проекта на ГЕРБ за нова Конституция на България, направени от Европейската комисия за демокрация чрез право, по-известна като Венецианска комисия. Част от структурите на Съвета на Европа, това е най-високопоставеният орган на континента за конституционно право.

В понеделник Съветът на Европа разпространи междинната оценка, направена по молба на председателя на Народното събрание Цвета Караянчева. В текста се подчертава, че значителна част от анализа е посветена на правораздаването, но членовете на комисията са готови да се произнесат подробно и по други части от проекта, ако и докато той се обсъжда в България. "С продължаването на конституционната реформа българските власти трябва да разясняват подробно основанията зад всяко от предложенията и да осигурят значимо участие на обществеността, експертите и всички политически сили в тоз ипроцес", заявява комисията.

Предварителният анализ съдържа и положителни оценки за това, че препоръки на Венецианската комисия - особено такива за съдебната власт и главния прокурор - са отчетени в проекта за Конституция.

Неясноти с референдумите и "по-гъвкавото" поправяне на Конституцията

Но юристите-конституционалисти обръщат внимание и на такива серизони проблеми като например как ще бъдат одобрявани на референдуми поправки в новата Конституция, ако тя бъде одобрена и влезе в сила. Предвидено е да няма повече Велико народно събрание и това да стане след три гласувания в парламента и референдум с участие на поне 50% от имащите право на глас. Според комисията поставянето на такъв праг на избирателна активност при много скромна традиция на всенародни допитвания в България поставя под въпрос възможността да бъде поправен основният закон.

Обяснението е, че несъгласните с дадена поправка политически сили получават на практика право на вето, дори когато са малцинство, защото могат да агитират не да се гласува срещу нея, а просто съмишлениците им да бойкотират референдума. ГЕРБ вече е прилагала този подход през 2013 г. на инициирания от БСП референдум за АЕЦ "Белене", когато пред урните се явиха под 1.5 млн. души при минимално изискване от малко над 4.3 млн. души.

Друг важен въпрос е как се определя кои са "важните" и "обикновените" промени в Конституцията. Даден е и пример - в чл. 166 от проекта за Конституция се говори за специална процедура за промени във формата на управление, но не е съвсем ясно какво се има предвид под тази формулировка. "Какво би станало, ако промени в ръководството на правосъдната система премахнат всички гаранции за независимостта на съдиите и ге поставят под контрола на правителството", питат юристите. Защо за приемането на съвсем нова Конституция се изисква референдум с минимално участие, но няма праг при референдум за поправка в "промяната на републиканските и парламентарни основи на държавното управление", продължават въпросите. Препоръчително е много ясно да се определят правомощията на Конститционния съд по такива въпроси, се казва в текста.

Второ, обръща внимание Венецианската комисия, не виждаме смисъл да се променя процедурата за поправяне на Конституцията, не е ясно защо мнозинството депутати в България решиха тя да стане "по-гъвкава", кои важни реформи са били блокирани досега заради действащия модел за ремонт на основния закон и защо тези реформи не могат да се извършат в сегашната рамка, изискваща свикване на Велико народно събрание.

Отстранете временно главния прокурор при разследване

Венецианската комисия напомня, че въпросът за отговорността на главния прокурор в България се обсъжда с нея от години и че поредното законодателно предложение е било направено преди почти година - през декември 2019 г. То е за въвеждане на независим прокурор, който да разследва потенциални престъпни деяния на главния прокурор. През юли 2020 г. тълкувание на Конститционния съд внесе известно разяснение за това как би трябвало да се процедира в такива случаи.

Но сега комисията "силно препоръчва на българските власти да включат в Конституцията механизъм, според който при потенциален конфликт на интереси главният прокурор може да бъде суспендиран и за разследване на случая да бъде назначен независим действащ прокурор, отговарящ пред власти, различни от Прокурорския съвет." Освен, че независимият прокурор по никакъв начин не бива да е подчинен на главния, Конституцията е редно да позволява и правен преглед на решенията да не се започва разследване или да не се откриват производства от прокурорите.

Има и препоръки по идеята да се създадат отделни Прокурорски и Съдебен съвет като наприме в първия да има членове, които не са и няма да бъдат в йерархични връзки с лавния прокурор и трябва да представляват други професионалисти от областта на правото. И в двата съвета би трябвао да има представители, издигнати от професионални сдружения на адвокати, академични среди и т.н., за да се разнообрази съставът. Нужен е ясен механиъм за преодоляване на блокадата в парламента, когато депутатите не могат да съберат две трети от гласовете за тези "външни" членове на съветите.

Венецианската комисия препоръчва също да се намали "до необходимия минумум" компетенцията на прокуратурата извън полето на наказателното право. Освен това би било редно, казват конституционалистите, да се премахнат изпитателните срокове за млади съдии и прокурори и да се опишат в закона съвсем ясни определения за основанието, на което да бъде отхвърлено одобряването им.

Дневник