България ще получи 11.5 млрд. евро от политиките за сближаване на ЕС в идните седем години - 5 млрд. за регионално развитие, 2 млрд. за заетост, 1.5 млрд за околна среда, 1 млрд. за енергиен преход и т.н. Това обясни българският евродепутат Андрей Новаков на пресконференция днес.
Преговарящите екипи на Парламента и Съвета постигнаха споразумение, че общите средства за икономическите, социалните и регионалните фондове за периода 2021-2027 г. ще бъдат в размер на 330 милиарда евро (330 234 776 619 по цени от 2018 г.).
(Това не са възстановителните фондове за справяне с кризата с коронавируса - кога и как се очаква България да получи пари от тях, четете тук.)
Чрез постигането на новата сделка по-слабо развитите региони ще продължат да се възползват от значителна подкрепа от ЕС със ставки на съфинансиране до 85% от средствата, предоставени от Съюза. Процентът на съфинансиране за регионите в преход и за по-развитите региони е определен съответно на 60% и 40%.
Леко са променени праговете на трите категории региони:
- по-слабо развити региони - БВП на глава от населението под 75% от средния за ЕС
- региони в преход - БВП на глава от населението между 75% и 100% от средното за ЕС
- по-развити региони - БВП на глава от населението над 100% от средното за ЕС.
БВП на глава от населението в България през 2019 г. беше около половината от средното за съюза.
"От днес нататък държавите, общините, бенефициентите ще знаят на какви условия трябва да отговарят. Това означава край на неяснотата. Ясно е как ще се разпределят европейските средства", коментира Новаков.
Опростяване и подсилване на споразуменията за партньорство
Споразуменията за партньорство, изготвени от националните органи, за Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), Кохезионния фонд, Европейския социален фонд плюс (ЕСФ+) и Европейския фонд за морско дело и рибарство (ЕФМДР) ще бъдат опростени и ограничени до 35 страници, освен ако държавите членки не желаят да бъдат по-изчерпателни.
Въвеждане на хоризонтални принципи за европейските фондове
Парламентът въведе четири основни принципа, които трябва да бъдат спазвани, за да се отпусне финансиране от ЕС: (1) спазване на Хартата на основните права на ЕС; (2) равенство между половете и интеграция; (3) борба с дискриминацията; и (4) зачитане на целите на ООН за устойчиво развитие и парижкото споразумение за климата.
Надеждно икономическо управление
Мерките, свързани със спирането на средства, когато страните членки не спазват насоките на ЕС за икономическата политика и политиката на заетост, ще бъдат ограничени във времето (процедурите за спиране могат да се прилагат само между 2023 и 2025 г.). Санкциите, свързани с неспазването на националните икономически цели като прекомерен бюджетен дефицит, няма да бъдат приложими докато важи общата клауза за освобождаване от спазването на Пакта за стабилност и растеж. Средствата по ЕСФ+ и Interreg няма да могат да бъдат спрени.
Други ключови мерки
- Интегриране на действията в областта на климата: фондовете ще допринесат за постигането на общата цел 30% от бюджетните разходи на ЕС да бъдат изразходвани в подкрепа на климатичните цели и ще спазват принципа, заложен в Зеления пакт за "ненанасяне на значителни вреди".
- Опростени цели: заложени са пет цели за отделните политики (вместо 11 през предходния период): по-конкурентоспособна и по-интелигентна Европа; Европа, която е устойчива, по-зелена и с икономика, която преминава към нетни нулеви въглеродни емисии; по-свързана Европа; по-социална и приобщаваща Европа; Европа, по-близка до гражданите.
- Оценка в средата на периода: 50% от неизразходваните средства ще могат да бъдат преразпределяни между отделните фондове за последните две години от програмния период;
- Изисквания за одит: законодателството включва позицията на ЕП, че държавите членки, които са част от Европейската прокуратура, ще се възползват от опростени одиторски процедури.
Какво следва
Работата на техническо ниво ще бъде приключена скоро, за да отрази резултатите от настоящото споразумение. Парламентът и Съветът след това трябва да одобрят текста. Независимо от датата, на която регламентът влезе в сила, разпределението на финансовите ресурси ще се прилага със задна дата от 1 януари 2021 г.
Общите разпоредби ще се прилагат за Фонда за регионално развитие, Социалния фонд (EFS+), Кохезионния фонд, Европейския фонд за морско дело и рибарство, Фонда за справедлив преход и ще определят финансови правила за Фонда за убежище и миграция, Фонда за вътрешна сигурност и Инструмента за управление на границите и визите за 2021-2027 г. Тези средства съставляват около една трета от общия бюджет на ЕС. Разпределените ресурси за сближаване за 2021-2027 г. са с около 48 милиарда евро по-ниски от предходния седемгодишен период.
Дневник
Коментари
Анонимен
Заглавието е подвеждащо. За България ще бъдат предвидени 11.5 млрд. евро от кохезионните фондове, но дали ще ги получи не се знае. Защото трябва да се изпълнят определени условия, което при посевместните калинки във властта едва ли ще стане - те просто нямат необходимия капацитет.
Анонимен
Ех,все ще се намери някаква вратичка да си ги усвоим.Сиромах човек,жив дявол.
Анонимен1 и 2,
Прави сте! Решението на проблема, поставен от вас, е лесно - отказваме парите.
Анонимен
Простият оплюва, умният търси решение.