Десетки хиляди хора със светнали от радост и вдъхновение очи бяха насочили всички свои мисли и усещания към една сцена. Сцена, на която се редуват най-талантливите поп, рок, хип-хоп, аренби изпълнители на нашето време. Сцена, където талантът се прекланя пред 90-я юбилей на Нелсън Мандела, предаде специалният пратеник на БГНЕС в Лондон Ани Кълцева. "Всичко е в нашите ръце" бе мото на празника, на благотворителната кампания за болните от СПИН, но и действителност в лондонския "Хайд Парк" на 27 юни 2008 г., когато понятия като "Мир, Единство и Любов" съвсем естествено се превръщат в действителност, светът става по-малко лош и надеждата, че човечеството ще успее да се съхрани - по-силна. Много повече от 46664 души/46664 са отпечатаните билети за концерта/ от цял свят имаше тук за юбилея на тъмнокожия лидер. Те прииждаха към откритата сцена още преди 16,30 ч., когато вратите на огромното пространство, предназначено за подобни събития, се отвориха. Усещането за общност се раждаше още преди входа. Върху зелените поляни бяха седнали бели, жълти, черни по-млади и по-стари хора и спокойно очакваха приближаването на празника. Входовете за него бяха над 15. През тях се минаваше бързо, въпреки че мерките за сигурност бяха изключителни и дори в небето имаше вертолети, за да пази концерта. Пътят до самата сцена бе почти половин километър. Но цялото огромно пространство бе изпълнено с над 20 дискретни заведения за хранене, медицински пункт и всичко, необходимо за живота на един малък град. Върху екраните на голямата сцена се редуваха картини от живота на Нелсън Мандела и текстовете на есемесите, получени като поздрави и пожелания за 90-я му рожден ден. Точно в определения час - 18,30 по Гринуич - на сцената се появи Уил Смит и множеството се възпламени за първи път. Актьорът и певец, критикуван от британската преса в деня на концерта за огромната си амбициозност, обяви началото на празника за Нелсън Мандела. И един след друг на сцената повдигат градусите на вдъхновението Ани Ленъкс, Зукеро, "Шугърбейбс". Докато певците и изпълнителите по доста красив и талантлив начин поздравяваха Мандела, публиката пееше и играеше. Около нас имаше хора от различни нации и с различен цвят на кожата, но всички те си приличаха по добротата, с която гледаха на ставащото наоколо. Докато на сцената 4 часа се редуваха световни имена, публиката живееше свой живот - в единство със сцената, но и живот, посветен на храна, напитки, танци. Постоянно наоколо се движеха хора с бира или друг лек алкохол в ръце. С пластмасови и картонени чинии, пълни с храна. И пространството под краката на множеството бързо се изпълняваше с отпадъци. Само че също толкова бързо се появяваха млади момичета, които в черни чували събираха бутилки и чаши. Някои се опитваха да правят и бизнес между събралите се хора от цял свят. Нарамила галон с маркуч и помпичка, млада девойка кръжеше между хората и им предлагаше безплатно да опитат нов марка вино. Нашето българско "Не" бързо я вдъхнови да ни налее по чашка, но и ние също толкова бързо разбрахме, че българското "Не" е "Да" по света и спряхме наливането. В другия живот на публиката имаше и много домашни одеяла, палаткови тенти и т.п, върху които преди началото на концерта цели семейства се бяха настанили. После те бързо бяха смачкани от празнуващите хора. Всеки усещаше своя празник в голямата общност. Защото на сцената младите изпълнители не само пееха, но и говореха за Нелсън Мандела. Не заучено, не защото така трябва. Разказваха своите човешки истории за справедливостта и обичта в своите семейства, за своите родители, за своите приятели. Атмосферата на непосредственост, непринуденост, общност бе най-естественото нещо на света. Малко след първия час на концерта Уил Смит се появи на сцената не само като водещ, но и като певец. Само че той пееше по-малко от публиката, която му пригласяше всяка дума и ритъм. Питър Гейбриъл призова на рождения ден на Нелсън Мандела "да спре машината за убиване". Посланиците на мира и свободата на Нелсън Мандела говориха от сцената за правото на всички деца да растат здрави и да имат свои мечти. В нито едно изречение и нито за миг, обаче, нямаше декларативност, нямаше празни лозунги в 4-часовия празник. Водещите често се шегуваха, че всички заедно на концерта правят заедно семейство като в голяма къща, където не присъства само Ейми Уайнхаус. Самата Ейми се появи едва в третия час на шоуто. Красива, магнетична, изключителна певица. Публиката раздра мрака от възторг. Само че божествените изпълнения на красивата Ейми не успяха да скрият тъгата й и усещането, че наркотиците са обзели цялото й същество. Празникът беше достигнал връхната си точка, когато на сцената се появи Нелсън Мандела. 90-годишният носител на Нобелова награда за мир трудно се придвижваше с помощта на дъщеря си и много приятели. При вида на хилядите хора, които му честитяха рождения ден в един глас и скандираха името му, Мандела видимо се промени. Очите му се озариха и изпълниха с онази сила, с която толкова години поддържа борбата срещу расизма и робството. Чрез думите му и чрез целия му външен вид се излъчваше онази сила, която вдъхновява всички негови последователи и хора в една обща борба за справедливост и срещу бичовете на 20 век, какъвто е СПИН-а. Има още много, което можем да направим заедно, каза тъмнокожия лидер. Бедността и СПИН съсипват света, но тази нощ ние казваме "време е за нови дела, защото всичко е в наши ръце". Благодаря ви дълбоко и искрено, моля продължите борбата за един по-добър свят и подкрепете кампанията за борба със СПИН 46664. Нелсън Мандела бе дълго аплодиран. Той бе на сцената повече от 15 минути. След него концертът продължи с още по взривяващи изпълнения. В края на четвъртия час рок динозаврите от Куин с нов солист изпълниха най-обичаните песни на Фреди Меркюри. През цялото време се усещаше присъствието на починалата от СПИН звезда на Куин. Публиката обаче пееше всички негови песни под съпровода на големите музиканти. /БГНЕС