Нова цел за намаляване на вредните емисии на Съединените щати е едно от очакваните събития на виртуалната среща на върха, организирана от президента Джо Байдън за Деня на Земята.

Друго е свързано с лидерите на Китай и Русия, които ще участват в дистанционния формат. Макар в него възможността за взаимодействие между Байдън и президентите Владимир Путин и Си Цзинпин да е ограничено, това ще е първият международен форум, на който тримата лидери са заедно.

Тази среща ще и подготовка за разговорите на ООН в Глазгоу през есента, отложени миналата година заради пандемията.

Лидерство

За САЩ е важно да покажат лидерство в политиката за околната среда на новата среща. Вашингтон даде заявка за това още когато Байдън обявяваше първите си номинации, преди да е дошъл на власт, като напълно се раздели с климатичната политика на предшественика си Доналд Тръмп; по негово време САЩ излязоха от Парижкото споразумение за климата. Байдън отмени това решение.

Успехът на това начинание обаче в голяма степен зависи от сътрудничеството с Китай и от целите, които ще си постави азиатският гигант като най-голям производител на емисии. Към 2019 г. на Китай и САЩ са се падали 42.4% от парниковите газове.

Според "Гардиън" има сигнали, че Пекин и Вашингтон ще могат да работят заедно за климата, след като представителят на Байдън по темата Джон Кери подписа споразумение за сътрудничество в Шанхай за изпълнение на Парижкото споразумение и ограничаване на глобалното затопляне до 1.5 градуса по Целзий спрямо доиндустриалните нива.

Между двете световни сили обаче има напрежение по други теми - от търговията до човешките права.

От китайското външно министерство по-рано дойде язвителен коментар за американското връщане към споразумението от Париж - това не е "славно завръщане, по-скоро избягалият ученик си идва в клас".

Нови амбициозни цели

Междувременно, както призна и държавният секретар Антъни Блинкън, САЩ изостават от Китай в производството на соларни панели и електромобили.

Очаква се Байдън да обяви плана на САЩ да се върнат начело на климатичната политика на света със свиване на въглеродните емисии с поне 50% до 2030 г. спрямо нивата от 2005 г.

В списъка за днес и утре са и лидерите на Бразилия, Франция, Германия, Испания, Индия, Саудитска Арабия, Турция, Обединените арабски емирства, Израел и Сингапур, заедно с председателя на Европейския съвет Шарл Мишел и папа Франциск. Милиардери като Бил Гейтс и Майкъл Блумбърг също ще участват. Не е известно кои от тях ще държат речи.

Сред общо 40 световни лидери са поканени на срещата обаче с най-сериозни очаквания към Байдън вероятно ще са тези на Европейския съюз, който трябва да постигне климатична неутралност до 2050 г., и Великобритания, която въвежда строги климатични закони.

Китай междувременно се позиционира като един от лидерите по темата; според Си страната ще е въглеродно неутрална до 2060 г. Този ангажимент обаче е под въпрос заради огромното значение на въглищата в енергийния микс и ролята на индустриалното замърсяване.

Русия също обяви амбициозна цел, макар подробностите да предстоят. В годишната си реч пред парламента Путин каза вчера, че иска емисиите на страната му да са по-малки от тези на ЕС към 2050 г.

Във вторник Великобритания си постави нова амбициозна цел, а именно до 2035 г. да намали емисиите на парникови газове с над три четвърти спрямо равнището им от 1990 г., предаде "Асошиейтед прес". Освен това британското правителство междувременно има намерение да затвори вратичка, която позволява голяма част от замърсяването от въздушния и морския транспорт да остане извън статистиките. Новата цел ще бъде записана в закон, който ще бъде внесен в парламента в сряда и се очаква да влезе в сила до лятото.

Британският премиер Борис Джонсън заяви, че по пътя към нулевите емисии Обединеното кралство ще стане център на нови технологии и зелени иновации, които ще поставят основите на десетилетия на икономически растеж и ще създадат хиляди работни места. Джонсън, който ще бъде домакин на глобална среща за климата през ноември в Глазгоу, изрази надежда, че и други световни лидери ще последват британския пример. По-рано Великобритания се ангажира да намали парниковите емисии с 68 процента до 2030 г. - една от най-амбициозните цели сред развитите страни.

Дневник