Новата Европейска прокуратура, която бе създадена през 2017 г. като независим от Еврокомисията орган, който да преследва престъпления срещу бюджета на ЕС, се очаква да започне официално работа във вторник (1 юни). Ръководител и европейски главен прокурор е Лаура Кьовеши, която преди това ръководеше румънската Агенция срещу корупцията.

Новата европейска прокуратура (със седалище в Люксембург) е наднационален орган и ще разследва най-вече финансови измами, засягащи финансовите интереси на ЕС, включително и свързани с ДДС, когато надхвърлят 10 млн. евро. Ще разследва и сигнали за активна и пасивна корупция, както и всички други незаконни дейности, които са неразривно свързани с престъпления срещу бюджета на ЕС. Ще си сътрудничи с ОЛАФ, службата за разследване на измами.

България е сред 22-те държави членки, които излъчиха магистрати за европрокуратурата, но този процес не мина гладко. Първоначално прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет посочи и следователи наред с прокурори. Но през април Лаура Кьовеши отхвърли четирима и одобри трима наши кандидати и поиска България да излъчи нови. От писмото на Кьовеши тогава се разбра, че се предпочитат магистрати, които са били в позиция да участват във вземането на решения или да представляват прокуратурата в съдилищата, тоест да са прокурори, докато в излъчените от ВСС имаше и следователи и един съдия, които именно бяха отхвърлените.

В крайна сметка одобрените от България европейски делегирани прокурори са Димитър Беличев от Окръжната прокуратура - Пловдив, Бойко Калфин от Окръжна прокуратура - Кюстендил, Светлана Шопова от Софийската градска прокуратура и Вероника Трифонова от Софийската окръжна прокуратура.

Явни липси

От държавите, участващи в службата, България има най-много отхвърлени кандидати - 6 от 10 предложени. Според службата трима от четиримата българи вече работят с нея.

Най-много назначени делегирани прокурори имат Италия (15) и Германия (11), като всички номинирани са одобрени от Кьовеши и назначени. По четирима прокурори освен от България са назначени още от Франция, Латвия и Португалия. Гърция ще има петима прокурори, които ще работят по европейските дела, Румъния шестима, като всички предложени от Букурещ кандидатури са одобрени.

Защо Словения не иска, а Финландия не може

С непопълнени състави тръгват и други държави. Финландия и Словения не номинираха никакви кандидати за делегирани прокурори, които трябва да се занимават с европейските разследвания на място.

В нарочно обръщение миналата седмица Лаура Кьовеши заяви, че Службата на европейския главен прокурор ще започне работа и без словенските прокурори.

"Но това означава, че нивото на защита на финансовите интереси на ЕС ще намалее в Словения. Не можете ефективно да разследвате всички подозрения за измама без европейски делегирани прокурори", посочва тя.

Процедурата за подбор на кандидати в Словения приключи през декември, но под различни предлози правителството не разгледа резултатите от конкурса и не номинира двамата селектирани кандидати. Миналата седмица словенският премиер Янез Янша анулира конкурса и настоя да бъдат излъчени нови претенденти. Това доведе до оставката на министъра на правосъдието Лиляна Козлович.

Самият Янша обвини Кьовеши в "политически игри" чрез акаунта си в Туитър и каза, че Словения няма да участва в тях.

Според Кьовеши причината за кадровия проблем е "явната липса на искрено сътрудничество на словенските власти със Службата на европейския главен прокурор". Тя предупреди, че това "сериозно подкопава доверието в ефективното функциониране на системите за управление и контрол на европейските фондове в Словения".

В интервю за базираното в Брюксел издание "Политико" Кьовеши обясни, че без словенски прокурори няма да може да се следи ефективно разходването на европейските средства в страната, тъй като е необходимо службата да разполага с хора, владеещи езика и правните процедури.

Във финландския случай проблемите са по-скоро социални и се отнасят до пенсионните права на прокурорите, които ще бъдат назначени от международна организация, какъвто е статутът на евроинституциите. Проблем създава и решението делегираните прокурори да работят едновременно за националните обвинения в своите държави и за европейската служба. Кьовеши също иска европейските прокурори да работят на пълно работно време при нея, но страните членки решиха те да го поделят между националните и европейските дела.

Пет европейски държави решиха да не участват в службата - Дания и Ирландия, които по принцип не участват в политиките за правосъдие и вътрешни работи, както и Швеция, Полша и Унгария.

По време на изслушванията си в Европейския парламент Кьовеши заяви, че ще работи с тези държави с двустранни споразумения, за да гарантира сътрудничеството им при разследването на случаи, които ги засягат. До момента такова споразумение е сключено само с Унгария. То предвижда съдебното сътрудничество с Унгария по наказателноправни въпроси да се основава на съществуващите правни инструменти на ЕС. Например за събиране на доказателства ще се използва Европейската заповед за разследване, а за замразяване на активи - заповедите за обезпечаване. Унгарското правителство ще изпрати в централата на европейската служба сътрудник, който да улеснява контактите.

Дневник