Турският президент Реджеп Тайип Ердоган заяви в неделя, че с президента на САЩ Джо Байдън трябва да използват срещата си в понеделник, за да оставят в миналото проблеми между двете страни, включително острия спор за закупуването на руски ракети С-400 от Анкара. Но някакъв сериозен пробив едва ли ще има, коментира "Ройтерс".

Преди да пътува за днешната среща на върха на НАТО в Брюксел, Ердоган заяви, че очаква "безусловен подход" от Вашингтон, когато седне с Байдън на масата за първата им среща лице в лице след изборите в САЩ миналата година.

Той заяви, че ще повдигне и признаването от Белия дом на кланетата на арменци през 1915 г. в тогавашната Османска империя като "геноцид" - ход, който вбеси Анкара - и отстраняването на Турция от програмата за изтребители F-35.

Турският президент, който разчиташе на близки лични отношения с Доналд Тръмп, за да изглади предишни кризи, беше разочарован от по-критичния и дистанциран подход на новата администрация на САЩ.

Ердоган трябваше да изчака три месеца след избирането на Байдън за първия им контакт - едно не особено приятно телефонно обаждане през април, когато президентът на САЩ го информира за плана за признаване на геноцида.

"Трябва да поставим връзките между Турция и САЩ на лично ниво", каза Ердоган пред репортери на летището в Истанбул в неделя. "Имаше много слухове във вътрешно- и външнополитически план, така че трябва да поговорим за това как можем да загърбим тези неприятности, какво можем да направим и какво ще направим. Турция не е просто която и да е държава - тя е съюзническа държава."

По-хладните връзки между двете страни - членки на НАТО, подчертават редица спорове, включително относно подкрепата на САЩ за сирийските бойци, считани от Турция за терористи, и по-открити критики от страна на САЩ по отношение на човешките права в Анкара.

"Страна съюзник, заела такава позиция по въпрос, който няма нищо общо с НАТО - въпросът за арменците - ни обезпокои и разстрои. Не е възможно да продължим, без да напомним (на Байдън) за това", каза Ердоган.

Турция приема, че много арменци, живеещи в Османската империя, са били убити при сблъсъци с османските сили в Първата световна война, но отрича убийствата да са били организирани систематично и да представляват геноцид.

Съединените щати отмениха продажбата на 100 F-35 на Анкара след покупката на С-400 през 2019 г. Ердоган обвини Вашингтон, че е нарушил обещанията относно алтернативните американски ракети Patriot.

"За съжаление имаме Турция, която е изпълнила обещанията си, и САЩ, които не са изпълнили своите (обещания) или не са спазили договора", каза Ердоган за програмата. "Трябва да видим безусловен подход от страна на САЩ, без никакви "но", които ще допринесат за сътрудничеството и силата на НАТО", добави той.

Вашингтон казва, че руските С-400 са несъвместими с отбраната на НАТО и изтребителите F-35, опасенията, които Анкара отхвърля.

Ето част от споровете - повечето от които са от времето преди встъпване в длъжност на Байдън през януари и които от години обтягат отношенията между САЩ и Турция:

С-400 и F-35

Турция, която е член на НАТО, ядоса Съединените щати, закупувайки руски ракети С-400 за отбрана от земята.

Вашингтон наложи санкции срещу отбранителната индустрия на Турция и отмени продажбата за Анкара на 100 бойни самолета F-35, най-модерният американски боен самолет. Прекратява се ролята на турските фирми в производството на части F-35, въпреки че изпълнението на някои договори продължава в отсъствието на алтернативни производители.

Подкрепа за сирийските кюрди

Турция е бясна от подкрепата на САЩ в Сирия за кюрдската милиция YPG, която Анкара смята за терористична групировка. От 2016 г. турските сили извършиха три нахлувания в Северна Сирия, за да отблъснат YPG от границата.

Геноцида срещу арменците

Единственото телефонно обаждане на Байдън до Ердоган от влизането му в Белия дом дойде през април, когато той уведоми, че планира да признае кланетата на арменците от Първата световна война от Османската империя, предшественик на съвременна Турция, за геноцид. Ердоган заяви, че определението е неоснователно, несправедливо и вредно за връзките, и призова Байдън да го отмени.

Опитът за преврат и Гюлен

Турция настоява САЩ да екстрадират ислямския духовник Фетхулах Гюлен, който според Анкара е организирал опит за военен преврат през 2016 г. срещу Ердоган. Американски служители заявиха, че съдилищата ще изискват достатъчно доказателства, за да екстрадират възрастния Гюлен, който отрече да е участвал в неуспешния преврат. Вътрешният министър на Турция Сюлейман Сойлу обвини САЩ, че стоят зад опита за преврат, а Вашингтон отвърна, че обвинението е напълно невярно.

Права на човека

След неуспешния преврат турските власти предприеха репресии, които продължават близо пет години по-късно. Повече от 91 000 души са затворени, а над 150 000 души са уволнени или отстранени от работата си заради предполагаеми връзки с Гюлен. През февруари двупартийно мнозинство от американския Сенат призова администрацията на Байдън да настоява Турция да направи повече за защита на правата на човека, обвинявайки Ердоган в маргинализация вътрешна опозиция, заглушаване на критични медии, затваряне на журналисти и прочистване на независими съдии.

Осъдени консулски служители на САЩ

Съдът в Истанбул осъди турски служител в консулството на САЩ на пет години затвор миналата година за подпомагане на мрежата на Гюлен. Назми Мете Чантюрк, служител по сигурността в консулството в Истанбул, отрече обвиненията и е на свобода в очакване на обжалване. Чантюрк е третият осъден служител на консулството на САЩ. Хамза Улукай излежа две години в затвора по обвинения в тероризъм. Метин Топуз, преводач от Американската администрация за борба с наркотиците в консулството в Истанбул, беше осъден миналата година на близо девет години затвор за подпомагане на мрежата на Гюлен.

Близкоизточната политика на САЩ

Миналия месец Ердоган обвини Байдън в "писане на история с кървави ръце", след като одобри продажбата на оръжие на Израел по време на конфликта с войнствената групировка "Хамас", която управлява Газа. САЩ осъдиха като антисемитски някои от коментарите на Ердоган по време на конфликта, в които той описва израелците като убийци на деца.

Проблемът с "Халкбанк"

През 2018 г. американски съд осъди Мехмет Хакан Атила, турски гражданин и банкер в контролираната от държавата "Халкбанк" (Halkbank), на 32 месеца затвор, след като той беше осъден за участие в схема за подпомагане на Иран да избегне американските санкции. Банката е обвинена по същите обвинения и не се призна за виновна за банкови измами, пране на пари и заговор. Делото все още е висящо. Атила беше пуснат през 2019 г.

Двамата президенти

По време на предизборната си кампания Байдън разкритикува Ердоган и заяви, че САЩ трябва да подкрепят политическите му опоненти. Ердоган, който управлява Турция от близо две десетилетия, заяви в началото на юни, че отношенията с Белия дом на Байдън са по-напрегнати, отколкото при трима предишни президенти. "При срещата си с него, разбира се, ще го попитаме защо отношенията между САЩ и Турция са в толкова напрегнат етап", каза Ердоган.

Дневник