Европейският съюз, САЩ, Великобритания и Канада обявиха в понеделник координирани санкции срещу 78 частни лица и 8 компании в Беларус, свързани с отвличането на самолета на "Райънер" на 23 март и ареста на журналиста Роман Протасевич и приятелката му.

"Обединени сме в дълбоката си загриженост относно продължаващите атаки на режима на Лукашенко срещу правата на човека, основните свободи и международното право", се казва в обща декларация.

В края на седмицата ЕС ще наложи и икономически санкции на Беларус, след като получи съгласието за тях от европейските лидери. Засега обемът им не е окончателен, но от думите на върховния представител за външната политика на ЕС Жозеп Борел, стана ясно, че те биха могли да се разширят на по-късен етап.

Външните министри от ЕС закусиха в Люксембург с лидера на опозицията Светлана Цихановска, след което стана ясно, че тя е поискала икономическите санкции на Европа да са много по-обхватни и да включват замразяване на сметки и ограничаване на износа от държавни компании, които подкрепят режима в Минск.

Западните санкции

Новите санкции на Запада вкарват още политици, длъжностни лица и магистрати в черния списък на хората, които няма да могат да посещават страните, а сметките им в европейски, американски, британски и канадски банки ще бъдат замразени. Списъкът с лицата, които ще бъдат санкционирани все още не е публикуван, но според източници от Брюксел става дума за депутати, военни, магистрати, длъжностни лица и министри от администрацията и близки на президента Александър Лукашенко, както и беларуски компании.

С новите попълнения санкционния списък на ЕС набъбва до 166 души, включително министрите на отбраната и на транспорта, шефа на беларуските ВВС и съдии по делото на Потасевич. Ройтерс съобщава, че сред тях е руският бизнесмен Михаил Гуцериев - най-големият чуждестранен инвеститор в Беларус. Гуцериев, който работи в областта на енергетиката и химическата промишленост, е 20-ият най-богат руснак, според класацията на сп. "Форбс".

Великобритания, САЩ и Канада също са разширили своите черни листи, но все още не е ясно дали във всички държави ще бъдат санкционирани едни и същи лица и дали върху тях ще действат еднакви забрани.

Ройтерс пише, че в американския списък има високопоставени служители на министерствата на информацията и на транспорта, а в британския е регистрираната в Лондон компания BNK (UK) Ltd, която договаря износа на белоруски петролни продукти.

Икономическите санкции

В четвъртък лидерите на ЕС трябва да разгледат договорените на техническо ниво икономически санкции, които да засегнат добива на петрол, финансите, вноса на калиев карбонат за производството на торове, както и тютюна и тютюневите изделия.

Ограниченията за беларуския финансов сектор ще включват: забрана за нови заеми, забрана на инвеститорите от ЕС да купуват облигации на първичния пазар и забрана на банките от ЕС да предоставят инвестиционни услуги на беларуски клиенти. Експортните кредити от ЕС също ще бъдат забранени, но частните спестявания няма да бъдат засегнати. От кръга на санкции ще бъдат изключени и ценните книжа в обращение.

Предвижда се още забрана на износа за Беларус на всякакво комуникационно оборудване, което би могло да се използва за шпионаж, затягане на ембаргото за оръжие, което вече ще включва и спортно оръжие.

Какво иска Западът

Върховният представител за външната политика на ЕС Жозеп Борел заяви след срещата на външните министри на ЕС, че Съюзът разчита разширяването на персоналнит санкции и особено на въвеждането на икономически ограничения, да направят режимът в Минск по-склонен на отстъпки и преговори.

"Нашето искане към Лукашенко остава същото: освобождаването на политическите затворници, прекратяването на насилието срещу протестиращи и опозицията и започване на диалог с опозицията, водещ до свободни и честни избори", каза германският външен министър Хайко Маас.

Позицията на България

България подкрепя санкциите срещу лицата, които са пряко свързани с отвличането на пътническия самолет на 23 май, става ясно от съобщение на Външно министерство след първото участие на министър Светлан Стоев в заседание на Съвета.

София няма да се противопостави и на инвестицонния план, с който ЕС иска да подкрепи Беларус след отстраняването на Лукашенко. Той предвижда финансова помощ от 3 млрд. евро от европейския бюджет, която ще се използва за подкрепа на макроикономическата стабилност на страната, както и за извършването на демократични реформи.

Засега президентът Лукашенко не е коментирал координираните действия на Запада, нито перспективата за налагане на икономически санкции от ЕС.

Дневник