Съединените щати, Европейският съюз и близо 80 други обявиха създаване на глобално партньорство за свиване на метановите емисии с 30% до 2030 г. спрямо нивата от 2020 г.

Решението бе обявено на срещата на държавите, участващи в световната климатична конференция COP26 в Глазгоу. То обхваща държави, които създават 70% от световния брутен вътрешен продукт и генерират около 50% от метана в атмосферата.

Част от замърсителите обаче - Русия, Китай и Индия - не участват. За сметка на това друга страна, на която се пада голяма част от метана, Бразилия, се съгласи.

Лидерите по-рано потвърдиха и ангажимент да се борят с обезлесяването в глобален план - първият пробив на климатичната среща, обявен още снощи от британския премиер Борис Джонсън.

Недостатъкът на споразумението за метана е, че то не може да задължи никой нежелаещ да се включи, а за справяне с въздействието на метана върху затоплянето - смятано за десетки пъти по-мощно от това на въглеродния диоксид - е нужно участие на всички страни.

Защо е важно

Тази точка - която бе централна в дневния ред на американския президент Джо Байдън при идването му в Европа миналата седмица - е от съществено значение в борбата с изменението на климата. Причината е, че отделянето на метан се смята за свързано с около една трета от повишаването на световната температура в резултат на човешка дейност.

Предложението на САЩ, което още през септември бе обявено заедно с ЕС, се приема от над 80 държави. То разширява дебата за ролята на човешката дейност и мерките, които може да се вземат, отвъд въглеродния диоксид, отделян от човешка дейност и унищожаването на горите.
Според учените, макар концентрацията на въглеродния диоксид в атмосферата да е по-голяма, отделните молекули метан имат по-мощен затоплящ ефект в нея. Метан се отделя, освен по естествен път в природата, и от редица човешки дейности - земеделие, животновъдство, лошо управление на сметища, енергетика (например производство и транспорт на природен газ).

"Не можем да чакаме 2050 г.," каза председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, имайки предвид ангажимента на ЕС и препоръките на международната научна общност за постигане на въглерона неутралност (да не се увеличават емисиите в атмосферата) до въпросната година. "Трябва да съкращаваме бързо" и с метана това ще стане най-лесно, продължи тя.

Според авторитетния Междуправителствен панел на ООН за климатимните промени метанът стои зад голяма част от досегашното затопляне с 1 градус по Целзий спрямо доиндустриалните нива. Според споразумение от Париж, подписано през 2015 г., светът ще опита да ограничи повишаването на средната температурадо към 2100 г. до 1.5 градуса. Учени смятат, че съкращаването на метановите емисии ще помогне да се избегне част от това затопляне (0.3 градуса).

Дневник