Президентът на Сърбия Александър Вучич заяви, че скоро Белград ще се сблъска с огромни трудности, заплашващи националните интереси на западната ни съседка.

"Идват тежки дни за Сърбия. В този момент няма да ми е лесно да съобщя каква информация получих през последните 48 часа. Изправени сме пред директна заплаха за националните интереси на Сърбия и на Република Сръбска. Ще запозная нацията със ситуацията. Предстоят ни най-големите изпитания. Но ние ще се борим. Сърбия ще победи", написа Вучич в профила си в "Инстаграм".

Сръбският президент не разкри кога ще даде повече информация за предстоящите трудности и техния характер.

Според международните анализатори ситуацията най-вероятно е свързана със сръбското население в Босна.

Буре с барут в Босна

Войната в Босна все още е една от най-кървавите в историята на Европа. Тя бе прекратена през 1995 година в САЩ с подписването на Дейтънското примирие. То раздели Босна на две полуавтономни части - Република Сръбска и Мюсюлманско-хърватската федерация.

Всяка част има собствено правителство, парламент и полиция, но двете части са свързани чрез общи институции на държавно ниво, включително съдебна система, армия, служби за сигурност и данъчна администрация.

Освен това бе създадена длъжността върховен представител на международната общност в Босна. Тя не се избира от гражданите на Босна, но има силата на налага законови промени.

Настоящият върховен представител на Босна е бившият транспортен министър на Германия Кристиан Шмид. Има индикации, че той ще поиска промени в Избирателния кодекс на Босна. Това предизвика незабавна реакция от властите на Република Сръбска.

"В отговор ние ще приемем собствен Избирателен кодекс", заявиха от сръбската автономия.

През юни 2023 година Шмид отмени два закона, подписани от президента на Република Сръбска Милорад Додик. Откакто е на поста си дипломатът предприема различни стъпки, за да ограничи влиянието на Додик, което заплашва да разцепи крехката федерация в Босна.

През август прокуратурата в Сараево обвини Милорад Додик и още един служител в неспазване на решенията на върховния представител - нарушение, което се наказва с до пет години затвор.

В края на 2023 година дипломати от Вашингон заявиха, че САЩ никога няма да допуснат разцепването на Босна и Херцеговина и отделянето на сръбската ѝ част.

Автономията Република Сръбска се населява от 1,2 милиона души.

Преди месец Додик заяви, че "Босна никога няма да влезе в НАТО". Освен това президентът на Република Сръбска често прави заявления, че може да я отдели и обедини със Сърбия.

Това не са единствените лоши новини за западната ни съседка.

Възелът в Косово

Преди няколко дни се появи информация, че Косово може да бъде прието в Съвета на Европа.

Прищина подаде молба за членство в Съвета на Европа през май 2022 година. Организацията насърчава сътрудничеството между европейските страни в областта на правото, демокрацията, човешките права и културното сътрудничество.

Приемането на Косово в европейската организация би било голяма стъпка в международното признаване на страната, която обяви независимост от Сърбия през 2008 година.

Вучич заяви, че приемането на Косово в Съвета на Европа де факто би означавало изключване на Сърбия от Съвета на Европа, в която членуват още 46 държави.

В началото на тази седмица в Брюксел започна тристранна среща на главните преговарящи на Белград и Прищина Петър Петкович и Бесник Бислими със специалния представител на Европейския съюз Мирослав Лайчак.

Темата на преговорите е невъзможността сръбското малцинство в Косово да ползва сръбския динар като легално разплащателно средство. Централната банка на Косово постанови от 1 февруари еврото да бъде единствената валута за плащания в брой в страната.

В северната част на Косово живее компактно сръбско малцинство, което е в обтегнати отношения по различни въпроси с властта в Прищина. Предишния казус, изострил отношенията, бе желанието на Косово да ограничи движението на автомобили със сръбска регистрация.

Преди няколко дни Вучич изпрати послание до съседните страни и международната общност, като им представи рязък ултиматум: изберете или Сърбия, или Косово. Той подчерта готовността на сръбската армия да се намеси в Косово в очакване на удобен момент.

Значението на Западните Балкани в контекста на войната в Украйна

Войната в Украйна и нарастващото напрежение между Запада и Русия оказаха натиск върху Сърбия да преоцени своята външнополитическа стратегия.

Сърбия наистина се присъедини към ЕС и НАТО в осъждането на Руската агресия и обяви подкрепа за териториалната цялост на Украйна. Белград обаче не наложи санкции над Русия и запази топли връзки с Москва.

Междувременно, плановете на Милорад Додик за повече автономия и евентуално отделяне на Република Сръбска от Босна бяха поставени на пауза от войната в Украйна.

На 10 декември 2021 г. Народното събрание на Република Сръбска се съгласи да се оттегли от всички институции на Босна и Херцеговина, но в последствие не предприе драстични стъпки. Тогава Додик заговори и за създаване на отделна войска на Република Сръбска. В интерес на истината, такава е съществувала между 1995 г. и 2006 година, когато армията е напълно интегрирана във въоръжените сили на Босна. Стъпки за повторно създаване на независима войска на Република Сръбска не бяха предприети.

Ситуацията в Западните Балкани изглежда само привидно затихнала.

В края на 2023 година Милорад Додик заяви, че ще обяви независимост, ако Доналд Тръмп спечели изборите за президент в САЩ. Това звучи в съзвучие на изявлението на Вучич, че "Сърбия чака най-удобния момент за действие".

Притесненията на Запада са, че Русия работи за създаването на кризисна ситуация в Западните Балкани и изостряне на напрежението в региона.

Това накара Брюксел да удвои силите на Мироопазващата мисия на ЕС в Босна и Херцеговина (EUFOR). В страната са разположени приблизително 1100 войници.

През юли 2022 г. ЕС постигна споразумение за деблокиране на преговорите за присъединяване на Албания и Северна Македония към Съюза.

Ако Русия успее да създаде криза в Западните Балкани, това би постигнало две важни за Москва цели. На първо място, Западът ще трябва да отклони внимание от войната в Украйна. На второ, Москва може да спре загубата на влияние в региона, която е факт от близо десетилетие.

Дир.бг