Кандидатът за президент, издигнат от ВМРО-ДПМНЕ, Гордана Силяновска води с над 120 хиляди гласа пред кандидата за втори президентски мандат на Република Северна Македония, подкрепен от СДСМ, Стево Пендаровски, сочат данните на Държавната избирателна комисия при обработени 51,60 процента от протоколите от днешните избори.

В процентно изражение резултатите са 63,42 процента за Силяновска срещу 30,07 процента от гласовете за Пендаровски.

ВМРО-ДПМНЕ има по-висок резултат и в парламентарните избори при същия процент обработени протоколи от избирателни секции: 37,70 процента от гласовете получава ВМРО-ДПМНЕ, за СДСМ са гласували 12,70 процента от избирателите в Северна Македония.

В албанския политически блок повече гласове получава коалицията "Европейски фронт", водена от ДСИ - 18,75 процента, пред коалицията на албанските опозиционни партии "Заслужава си" с 15,69 процента от избирателите. "Левица" получава 6,17, а ЗНАМ - 4,53 процента от гласовете на избирателите.

Подреждането на партиите и коалициите според резултатите от обработените до момента протоколи е следното: ВМРО-ДПМНЕ с 37,70 процента, "Европейски фронт" - 18,75 процента, коалиция "Заслужава си" - 15,69 процента, СДСМ - 12,70 процента, "Левица" - 6,17 процента, ЗНАМ - 4,53 процента.

Днес гражданите на Република Северна Македония гласуваха във втори тур на президентските избори и за нов парламент.

 "Ясно е, че ВМРО-ДПМНЕ има голяма преднина пред СДСМ, а Гордана Силяновска-Давкова ще бъде новият президент на Северна Македония", каза зам.-председателят на партията Тимчо Муцунски пред телевизия Сител.

От първоначалните резултати от протоколите, които партията също обработва паралелно, Муцунски смята, че ВМРО-ДПМНЕ ще има поне 55 депутати в 120-местния парламент на страната.

"Откритият бойкот от страна на ДСИ се провали. Управляващите елити бяха победени от народа. Днешният ден извади на повърхността всички игри на правителството и с това се оказа вярно това, за което предупреждаваме, че ДСИ иска криза", каза още Муцунски.

За подобен сценарий на изборите за президент в Северна Македония от ВМРО-ДПМНЕ говореха в последните дни от предизборната кампания, а цял ден основният акцент беше дали в президентските избори ще бъде преминат конституционният праг за гласували над 40 процента от записаните в избирателните списъци. Към 18.30 ч. според информация от Държавната избирателна комисия за президент са гласували 46,37 процента от избирателите, а в парламентарните избори са гласували 53,43 процента от гласоподавателите в Северна Македония .

В страната днес се провежда втория тур на президентските и парламентарни избори.

Според говорителя на СДСМ Богданка Кузеска, която също направи изявление в партийната централа, изборите са били честни и демократични, въпреки че са били констатирани незначителни нередности.

"Всяка партия ще отговаря пред себе си и пред гражданите. СДСМ призова масово гражданите да упражнят правото си на глас", каза Кузеска в отговор на въпрос за "тихия бойкот" на президентските избори. Съмненията за такъв бойкот се дължат на данните на Държавната избирателна комисия, че в районите с преобладаващо население от албанската общност избирателната активност беше значително по-ниска, отколкото в първия тур на президентските избори.

Говорителят на ДСИ Арбер Адеми заяви, че очакват историческа победа и всенароден референдум за коалицията "Европейски фронт", която ще има над 20 депутати и категорично отрече партията да е организирала бойкот на президентските избори, наричайки го пропаганда от страна на ВМРО-ДПМНЕ.

Изборният ден в Северна Македония приключи, щабовете вече се подготвят за основните пресконференции и първоначалните изборни резултати.

По-рано кандидатът за президент на Република Северна Македония, издигната от ВМРО-ДПМНЕ, Гордана Силяновска заяви, че очаква да потвърди резултата от първия тур на президентските избори, а гражданите да осъзнаят, че правото на глас е едно от най-важните политически права.

"Няма по-естествено от това да си помагаме", посочи Силяновска в отговор на въпрос по пътя на дипломацията или на конфронтацията към България ще поеме, ако бъде избрана за президент.

"Мисля, че не случайно живеем едни до други. Разбира се, че детството ми мина с деца от България, учех в училище "Георги Димитров" и като дете обичах Елин Пелин. Във Венецианската комисия работехме с прекрасния професор Танчев, рецензент ми беше проф. Воденичаров, имам книга на проф. Карасимеонов, няма по-естествено нещо от това да си помагаме. Но не мога да не кажа, че не смятам ветото за инструмент за изграждане на приятелство и добросъседство. Очаквам, че като страна членка на ЕС България ще следва модела на Швеция, Дания и Финландия, които са били основните поддръжници на Литва, Латвия и Естония за членство в ЕС. Така че нека този, който е по-напред, да ни покаже пътя и да върви заедно с нас по него. Мисля, че тогава няма да има нито една причина да не се уважаваме, да не си сътрудничим във всички области, включително и в политиката. Аз, разбира се, съм обречена да си сътруднича с българските колеги, нямам друга алтернатива", каза Силяновска.

В отговор на въпрос дали ще се срещне с българския президент Румен Радев, ако бъде избрана, Силяновска отговори, че засега не може да каже.

"Не мога да кажа сега, не знам. Едно от първите ми изказвания беше, че няма да пътувам нито до Брюксел, нито по света, освен ако не ме поканят и че бих искала да направя първите си срещи със съседите, защото трябва да градим регионална политика. Само така ще бъдем по-силни в ЕС, а от кого да очаквам разбиране и помощ, ако не от съседите", каза след гласуването си Силяновска.

Според нея няма промяна в позицията на ВМРО-ДПМНЕ по отношение на преговорната рамка.

"Съгласна съм с (президента на Франция) Макрон, че ЕС не е само география и общност, а демократична философия. Смятам, че това, което се отнася до всички държави в ЕС, трябва да се отнася и до България. Че критериите от Копенхаген са тези, въз основа на които се оценява напредъка на държавите, че идентичността и историята не са част от преговорите. Знаете, че в преамбюла на Договора за приятелство и добросъседство ясно пише, че България трябва да помага на Северна Македония по пътя й към ЕС. Редно е да седнем и да разговаряме дали можем по друг начин да интерпретираме преговорната рамка и да дадем тон на добросъседство и приятелство на Договора за приятелство и добросъседство", посочи Силяновска.

Тя повтори тезата си, че "един такъв прецедент на поставяне на условия ще роди други прецеденти и ще постави под въпрос политиката на ЕС за разширяване", а промените в конституцията, които са условие за започване на преговори с ЕС, не са част от критериите от Копенхаген, защото Северна Македония защитава човешките права, докато България не е изпълнила решенията на Европейския съд за правата на човека и "не признава македонско малцинство".

"И ние бяхме много умерени, като предложихме първата приятелска крачка да бъде изпълнение на присъдите на съда от Страсбург, дори предложихме отложено действие на промените в конституцията, за да имаме шанс заедно и приятелски междувременно да направим крачките напред. Коректно е ако и в (Северна) Македония и в България има малцинства, никой да не отрича това", заяви Силяновска.

Дир.бг