Проучване разкри, че с малко тренировка гризачите са напълно способни да различат два сорта бяло вино.

Дегустирали ли сте някога вино на сляпо? Това не е лесна задача. Докато най-опитните дегустатори успяват да разпознаят нотки на лешници или плодови аромати, остра минералност и тръпчивост, повечето от нас различаваме само вкуса на виното.

Обаче само по аромата дори плъховете могат да различат две бутилки бяло вино. Това откритие е подробно обяснено в проучване, публикувано в научното списание Animal Cognition и цитирано от портала Slate.

Екипът, който стои зад него, е работил върху обучаването на група плъхове, докато те не са успели да различат различни сортове грозде.

За да превърнат малките гризачи в сомелиери, изследователите са организирали малко по-специален курс по енология.

Първоначално опитнитe животни бяха изложени на аромата на четири вида вино от сорта совиньон блан, произведени във Франция и Чили, а след това на четири други вина от сорта рислинг от Германия.

Обонятелният анализ на един от двата сорта беше съчетан с раздаване на лакомство, а другият не носеше нищо на животните. Класически и ефективен метод на обуславяне.

Във втората част на проучването бяха използвани нови вина в допълнение към първите.

Някои от сортовете совиньон блан бяха американски и новозеландски, а новите рислинг бяха от Франция и Австралия.

Плъховете отново бяха изложени на ароматите на напитките, но този път трябваше да натиснат лост, когато разпознаеха сорта грозде, който беше свързан с раздаването на лакомство.

Резултатът бе следният: когато бозайниците бяха изправени пред новите вина, които не бяха помирисали по време на въвеждането, те успяха да намерят съответния сорт в 65% от случаите.

От друга страна, когато трябваше да разпознаят вина, които вече познаваха, животните постигнаха успеваемост от 94%. Резултатите показват, че с тренинг човекът не е единственият, който може да различи различните видове алкохол.

Научното списание IFLScience предлага едно начално обяснение за това постижение: плъховете разполагат с 1200 гена, които действат като обонятелни рецептори. Ние имаме само 400, което е три пъти по-малко. В състезанието за най-добър нос не всички стартираме с еднакви шансове.

Въпреки това се предполага, че хората компенсират тази разлика благодарение на по-развито когнитивно обработване, по-специално чрез използването на езика, който ни позволява да категоризираме това, което възприемаме, когато дегустираме.

Внимавайте обаче, още няколко проучвания от този тип и скоро може да видите плъх на масата ви в ресторанта, който да ви посъветва коя бутилка най-добре пасва на ястието ви. 

БГНЕС/Дарик