Инфлацията в еврозоната вече не изглежда като спешен проблем, след като през юли потребителските цени са се увеличили с 2% на годишна база — точно както през юни, показват предварителните данни на Евростат, цитирани от световните агенции. На месечна база цените остават без промяна, а това дава известна глътка въздух на Европейската централна банка (ЕЦБ), поне засега.

Очакванията на икономистите бяха за лек спад до 1,9%, но настоящият резултат потвърждава правилността на политиката на ЕЦБ след години на инфлационен натиск. Най-високата инфлация е отчетена при храните, алкохола и тютюна - 3,3%, докато енергията остава в отрицателна територия със спад от 2,5%.

В някои страни като Естония (5,6%) и Хърватия (4,5%) инфлацията остава над средното за еврозоната, докато Кипър (0,1%) и Франция (0,9%) отчитат най-ниските нива.

ЕЦБ остава предпазлива

След осем последователни намаления на лихвите, ЕЦБ остави основната си лихва непроменена през юли, отбелязвайки края на цикъла на облекчаване, започнал през 2024 г. Председателят Кристин Лагард заяви, че банката е "на добро място", но предупреди, че ефектът от новите мита и търговски сътресения остава труден за прогнозиране.

Еврото под натиск

Еврото приключи юли с първия си месечен спад за годината, като поевтиня с 2,8% спрямо долара до 1,14. Причината: инвеститорите възприеха новото търговско споразумение между САЩ и ЕС като по-благоприятно за Вашингтон, в комбинация с силни икономически данни от САЩ и стабилна лихвена политика на Федералния резерв (4,25-4,50%).

Това е най-големият седмичен спад на еврото от септември 2022 г., когато енергийната криза го свали под паритет.

Дир.бг