Кадрите от новините напомняха филма "Мисията невъзможна". Френски командоси с маски нахлуха на борда на ръждясалия петролен танкер "Боракай" с автоматични оръжия и започнаха да търсят доказателства, че корабът е отговорен за изпращането на руски дронове към датски летища. Капитанът и първият помощник - и двамата китайски граждани - бяха задържани.

Френският президент Еманюел Макрон не можа да потвърди, че "Боракай" е отговорен за атаките с дронове, но даде да се разбере, че спирането на кораба край брега на Сен-Назер е "стъпка към политика на пресичане на подозрителни кораби в нашите води, които се занимават с контрабанда" на руски петрол. Според Макрон целта е била "да се засили натискът върху Русия, за да се убеди да се върне на масата за преговори" по Украйна.

Два дни по-късно, след като делегатите на европейската среща на върха в Копенхаген, където Макрон произнесе вдъхновяващите си думи, се разотидоха по домовете си, "Боракай" тихо възобнови плаването си. На капитана на кораба беше повдигнато обвинение, не по-сериозно от неподчинение на заповедта на френския флот да спре.

Не бяха намерени никакви доказателства за участие в изпращането на дроновете, които уж са кръжали над летището в Копенхаген на 30 септември.

Целият този шумно отразен международен инцидент ще завърши само с двудневно забавяне на доставката на 100 000 тона суров нефт на "Роснефть" от балтийското пристанище Приморск до Вадинар, Гуджарат, където се намира нефтопреработвателният завод, принадлежащ на индийската компания Nayara Energy.

Руският президент Владимир Путин осъди задържането на танкера като "акт на пиратство" и заяви, че Макрон е инициирал тази акция от съображения на вътрешната политика. "Няма друг начин да се отвлече вниманието на населението, на гражданите на Франция, от сложните вътрешни проблеми, които са трудни за решаване", заяви Путин на форум на експерти по външна политика в руския черноморски курорт Сочи.

Този път Путин може би е прав. Макрон определи тази драматична операция по залавянето на кораба като важна стъпка в борбата срещу сенчестия флот, който в момента превозва по-голямата част от руския суров петрол и захранва военната машина на Кремъл. Но на практика Европа не може да направи много, за да спре този трафик - напротив, тя самата е голям потребител на руски нефт, нефтопродукти и газ.

Да вземем например характеристиката на Макрон за товара на кораба "Боракай" като "контрабанда". Купуването и продажбата на руски нефт не са забранени. Вместо това съществува само ограничение на цената, което доскоро беше 60 долара за барел, но във връзка с неотдавнашния спад на световните цени то беше преразгледано и сега е с 15% по-ниско от световните цени.

Обаче колко се плаща за партида петрол е въпрос за юристите, които се занимават с договори, и няма нищо общо с корабите в морето. Всъщност ограничението на цената се оказа изключително лесно за заобикаляне.

Един от начините е така наречената "измама със сертификати", при която в официалните документи се посочва ниска цена на доставката, но се добавят скрити надбавки, като преработка и транспорт, за да се компенсира разликата.

Друг начин е руските петролни компании да продават продукцията си на свои дъщерни компании на напълно законни ниски цени, съответстващи на ограничението, а след това да продават нефтопродуктите на пазарна цена. "Лукойл", най-голямата частна петролна компания в Русия, продължава да експлоатира нефтопреработвателни заводи в Нидерландия, Румъния и България, които напълно отговарят на санкциите.

Що се отнася до "сенчестия флот", този зловещо звучащ термин всъщност означава петролни танкери, които са регистрирани в юрисдикции с ниско ниво на регулиране и не са застраховани в Лондон, а вместо това имат полици, издадени от руски, индийски или китайски застрахователи.

Корабът "Боракай" е ярък пример за този вид кораби. Построен през 2007 г., той в момента е регистриран в Бенин. Но през април тази година той е бил известен като "Кивала" и е бил регистриран в Джибути.

През април тази година "Боракай-Кивала" беше задържан край бреговете на Естония, което също предизвика голям международен резонанс във връзка с борбата на Европа срещу корабите от сенчестия флот. Неговото престъпление беше, че естонските власти не можаха да потвърдят регистрацията му в Джибути, но след седмица на юридически манипулации в офисите на морски адвокати в Източна Африка документите бяха уредени и той продължи пътя си.

Накратко, танкерите от сенчестия флот не са сред най-уважаваните плавателни съдове. Но те не са, както предполага Макрон, морски престъпници.

Много от корабите са стари и не отговарят на последните изисквания за мореходност, въпреки че за да имат застраховка и да акостират във всеки голям нефтен терминал, те трябва да са в основно изправно състояние и сертифицирани, за да защитят товари на стойност десетки милиони долари.

Няколко стотици такива кораби в момента са под санкциите на САЩ и Великобритания, което означава, че им е забранено да влизат в британски, американски и европейски пристанища. Но откритото море е доста беззаконно място, а най-важният принцип на международното морско право е правото на свободно преминаване в международни води, включително тесни морски пътища като датските проливи в устието на Балтийско море и устието на Финския залив, през които преминава по-голямата част от руския износ на петрол.

Крайбрежните държави могат да спират корабоплаването по различни технически причини, като екологични и технически инспекции. Но всяко действие, което напълно спира корабоплаването в международни води, е блокада, която е ясно определена от Организацията на обединените нации като акт на война.

"Боракай" беше само един от корабите, претърсени от персонала на НАТО в търсене на доказателства за участие в все още неразкрития инцидент с дрон в Копенхаген. Другият беше корабът "Осло Кериър 3", експлоатиран от норвежка компания, но с руски екипаж, който превозваше стомана от Германия до Литва, когато мина покрай датската столица в деня на инвазията.

На борда на този кораб също не беше намерено нищо. Много от хипотезите в историята с дроновете в Копенхаген все още не са потвърдени с никакви реални доказателства.

Когато става въпрос за прекратяване на износа на руски петрол, се чуват гръмки изявления - от "санкции" на Великобритания срещу танкери до рейда на командосите на Макрон - но реалните действия не са толкова много.

Това е така, защото Европа остава голям потребител на руски петрол и газ благодарение на ангажиментите си за постигане на нулеви емисии и отказ от атомната енергия. Брюксел обича да си дава вид, че виновни са само непокорните русофили Унгария и Словакия, които продължават да внасят руски петрол директно по тръбопровода "Дружба".

Но голямо количество руски газ все още преминава през Украйна и Турция, а вносът на европейски втечнен природен газ от Русия през миналата година фактически е нараснал с 25%. Освен това Европа внася милиони тонове дизелово гориво и бензин, преработени от руски нефт в Индия.

Рейдовете на командосите са отличен материал за телевизията. Но те само отвличат вниманието от реалния проблем, а именно от факта, че европейските потребители на енергия продължават да бъдат едни от най-големите спонсори на военната машина на Русия.

Dir.bg