Американците Мери Бранкоу и Фред Рамсдел и японецът Шимон Сакагучи си поделят тазгодишната Нобелова награда за физиология или медицина, съобщи сайтът Nobelprize.org. Мощната имунна система на човешкото тяло трябва да бъде строго регулирана — в противен случай може да атакува собствените ни органи. Мери Е. Бранкоу, Фред Рамсдел и Шимон Сакагути са удостоени с Нобелова награда за физиология или медицина за 2025 г. за своите революционни открития относно периферната имунна толерантност, която предпазва имунната система от това да навреди на организма.

Всеки ден нашата имунна система ни защитава от хиляди различни микроби, които се опитват да нахлуят в тялото ни. Всички те имат различен облик, а много от тях дори са развили прилики с човешки клетки, използвайки това като форма на камуфлаж. Как тогава имунната система определя какво да атакува и какво да защитава?

Мери Бранкоу, Фред Рамсдел и Шимон Сакагути получават Нобеловата награда за физиология или медицина за 2025 г. за своите основополагащи открития, свързани с периферната имунна толерантност. Лауреатите идентифицират "охранителите" на имунната система — регулаторните Т-клетки (Treg), които предотвратяват имунните клетки да атакуват собственото тяло.

"Техните открития са решаващи за нашето разбиране на това как функционира имунната система и защо не всички развиваме тежки автоимунни заболявания," казва Оле Кемпе, председател на Нобеловия комитет.

Шимон Сакагути "плува срещу течението" през 1995 г., когато прави първото ключово откритие. По това време много изследователи смятат, че имунната толерантност се развива единствено чрез елиминиране на потенциално опасни имунни клетки в тимуса — процес, известен като централна толерантност.

Сакагути доказва, че имунната система е по-сложна, като открива напълно нов клас имунни клетки, които защитават организма от автоимунни заболявания.

Мери Бранкоу и Фред Рамсдел правят второто ключово откритие през 2001 г., когато установяват защо определен щам мишки е изключително податлив на автоимунни заболявания. Те откриват, че тези мишки имат мутация в ген, който наричат Foxp3. Двамата също показват, че мутации в човешкия еквивалент на този ген причиняват тежко автоимунно заболяване, известно като IPEX.

Две години по-късно, Шимон Сакагути успява да свърже двете открития. Той доказва, че генът Foxp3 контролира развитието на клетките, които е идентифицирал през 1995 г. Тези клетки, днес известни като регулаторни Т-клетки (Treg), наблюдават другите имунни клетки и гарантират, че имунната система разпознава и толерира собствените тъкани на организма.

Откритията на лауреатите поставят началото на цял нов научен клон — изследването на периферната толерантност, който отваря пътя към разработването на нови медицински терапии срещу рак и автоимунни заболявания, както и до по-успешни трансплантации. Някои от тези лечения вече се намират в клинични изпитвания.

Виж още Бавноходките са "имунизирани" срещу микропластмасата

Престижното отличие им се присъжда от Кралския Каролински институт за открития в областта на периферната имунна толерантност, обяви генералният секретар на Нобеловия комитет Томас Перлман, предава БТА.

Тази година паричната равностойност на наградата е 11 милиона крони или 1,16 милиона долара. Тя се поделя поравно между тримата лауреати.

Миналата година Нобеловата награда за физиология или медицина беше присъдена на Виктор Амброс и Гари Ръвкън за откриването на микроРНК и ролята й в регулацията на гените.

Първата Нобелова награда за физиология или медицина е връчена през 1901 г. на Елим Адолф фон Беринг от Германия за работата му върху серумната терапия, и по-специално за прилагането й при дифтерия, с което отваря нов път за медицинската наука и дава на лекарите победоносно средство против болестта и смъртта.

Сред по-известните учени, удостоявани с Нобеловата награда за физиология или медицина, са: Иван П. Павлов (Русия) /1904/, Роберт Кох (Германия) /1905/, Александър Флеминг (Великобритания) /1945/, Джордж Бидъл (САЩ), Едуард Тейтъм (САЩ), Джошуа Ледърбърг (САЩ) /1958/ и други.

Дир.бг