Министерството на финансите публикува проекта на Бюджет 2026, който ще бъде първият държавен бюджет в евро след очакваното присъединяване на България към еврозоната. Документът очертава реалистичен, но напрегнат баланс между приходи, дефицит и нов дълг, а политиката му ясно залага на фискална дисциплина при продължаваща висока разходна активност.

Максималният размер на новия държавен дълг, който правителството може да поеме догодина, е 10,5 милиарда евро. Това е едно от най-значителните нива на дългов лимит в новата история на страната, макар и частично обяснимо с прехода към нова валута и необходимостта от финансиране на социални и отбранителни приоритети.

Бюджетът е изчислен при дефицит от 3% от БВП, което съответства на изискванията на еврозоната, но оставя малък фискален буфер при икономически сътресения. За 2026 г. това означава над 3,6 милиарда евро дефицит, а прогнозата показва, че дефицитната политика ще продължи и през 2027-2028 г.

 Фискална рамка и икономически прогнози

Министерството на финансите посочва, че целите на фискалната политика са съобразени с необходимостта от устойчивост и предвидимост, но и с належащата нужда от реализация на приходи чрез нови данъчни мерки.

Очакванията за растеж са умерени - 1,4% реален растеж на БВП през 2026 г., при инфлация от около 3,5%. Това показва запазване на текущата тенденция на бавен растеж и ограничено потребление, но с надежда за стабилност след въвеждането на еврото.

 Данъчна политика: повече контрол, повече приходи

Правителството въвежда редица мерки за повишаване на приходите и борба със сивата икономика, които ще засегнат бизнеса и домакинствата.

Сред тях са:

  • Увеличение на данъка върху дивидентите и ликвидационните дялове от 5% на 10%;
  • Разширяване на обхвата на стоките с висок фискален риск и по-строг контрол чрез електронно проследяване на превозните средства;
  • Въвеждане на задължителен софтуер за управление на продажбите, одобрен от НАП, което ще премахне "сивите" обороти, но може да увеличи административната тежест за малкия бизнес;
  • Поетапно увеличение на акцизите върху тютюневите изделия, както и запазване на данъчните облекчения за семейства с деца;
  • Нови стимули за инвестиции в електромобили чрез по-благоприятен данъчен режим за амортизация.

Финансовото ведомство твърди, че тези мерки ще осигурят "стабилни приходи" и ще позволят запазването на социалните разходи, но експерти предупреждават, че част от тях могат да доведат до допълнително натоварване на бизнеса и потребителите, особено в контекста на продължаваща инфлация.

 Осигурителна политика и минимална заплата

От 1 януари 2026 г. ще влязат в сила редица промени в осигурителната система:

  • Повишаване на осигурителната вноска за фонд "Пенсии" с 2 процентни пункта, а от 2028 г. - с още 1 пункт;
  • Минималният осигурителен доход за самоосигуряващи се лица ще бъде 620,20 евро, колкото ще бъде и минималната работна заплата;
  • Максималният осигурителен доход ще расте поетапно: 2 352 евро (2026 г.), 2 505 евро (2027 г.), 2 659 евро (2028 г.).

Тези стъпки ще увеличат приходите в държавното обществено осигуряване, но според някои икономисти ще натоварят бизнеса с по-високи разходи за труд, особено в секторите с по-ниска производителност.

 Социална политика и разходи за персонал

В бюджета се предвижда повишение на разходите за персонал с 5% през 2026 г. и запазване на ръста в следващите години.

Сред ключовите социални мерки са:

  • Увеличение на обезщетението при неизползван отпуск за майчинство - от 50% на 75%;
  • Обезщетение за отглеждане на дете до 2 години - 460,17 евро месечно до 2028 г.;
  • Обезщетение за бащите и осиновителите, ползващи отпуск за гледане на дете до 8 години - също 460,17 евро.

Тези мерки са посрещнати положително от социалните партньори, но предизвикват въпроси относно реалната способност на бюджета да ги финансира, при запазен 3% дефицит и ограничени приходи от растеж.

 Отбрана и стратегически инвестиции

България ще продължи поетапното увеличаване на средствата за отбрана, които ще достигнат 2,25% от БВП през 2026 г., 2,3% през 2027 г. и 2,35% през 2028 г.

Част от финансирането ще дойде от новия европейски инструмент SAFE ("Мерки за сигурността на Европа чрез укрепване на отбранителната промишленост"), по който страната е заявила до 3,2 млрд. евро.

Тази сума е включена в лимита на новия държавен дълг за 2026 г. и ще подпомогне инвестиции в модернизация и военна инфраструктура - приоритет, който правителството защитава като част от ангажиментите ни в НАТО.

 Бюджет 2026 поставя ясен акцент върху стабилността и интеграцията в еврозоната, но под повърхността се виждат признаци на напрежение между растящите разходи и ограничените приходи.

Макар рамката формално да спазва европейските критерии, дефицитът и дълговият лимит от 10,5 млрд. евро показват, че правителството ще разчита повече на външно финансиране и строга събираемост, отколкото на икономически подем.

Очертава се бюджет на прехода - от лева към еврото, от стабилност към по-висок риск, и от обещания за растеж към проверка на способността държавата да ги изпълни.

Dir.bg