По-бавен растеж на икономиката и заплатите у нас в следващите две години залага Европейската комисия в новата си есенна прогноза. Също така след леко отстъпление догодина, инфлацията може да се ускори през 2027 г.

Годишната инфлация в България, измерена с хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), се очаква да достигне 3,5% през 2025 г. Основните фактори за поскъпването са увеличението на ДДС върху хляба и ресторантските услуги, по-високите акцизи върху тютюна и повишението на регулираните цени на газ, отопление и електроенергия. Цените на храните също се увеличиха поради по-високите разходи за внос и нарастващите разходи за труд при местните производители.

През 2026 г. инфлацията се очаква да се забави до 2,9%, тъй като ефектът от повишените административни цени постепенно ще намалее. Въпреки това цените на храните и услугите ще останат повишени, докато енергията ще се запази на стабилни нива. През 2027 г. инфлацията може да се ускори до 3,7% поради възможното увеличаване на цените на енергията в резултат на прилагането на директивата за търговия с емисии (ETS2), гласи есенната икономическа прогноза на ЕК.

Икономически растеж и БВП

Европейската комисия (ЕК) прогнозира, че БВП на България ще нарасне с 3% през 2025 г., след което темпът ще се забави до 2,7% през 2026 г. и до 2,1% през 2027 г. Растежът през 2024 г. достигна 3,4% благодарение на частното и публичното потребление, а инвестициите се ускориха през първата половина на 2025 г. заради по-добро усвояване на средства по Механизма за възстановяване и устойчивост.

През втората половина на 2025 г. обаче се очаква потреблението и инвестициите да намалеят заради по-слабия принос на публичния сектор, причинен от по-ниските от планираните държавни приходи. Частните инвестиции ще продължат да подкрепят растежа, подпомогнати от подобряване на бизнес доверието заради въвеждането на еврото. Усвояването на европейски средства се очаква да продължи и през 2027 г.

Износът се сви в началото на 2025 г. заради ремонтни дейности при двама големи износители, но се очаква да се възстанови през втората половина на годината и да продължи растежът му през прогнозния период. Вносът ще се увеличава поради нарастващото вътрешно търсене и планираните разходи за отбранително оборудване. Нетният принос на износа към БВП остава леко отрицателен до 2027 г.

Пазар на труда и заплати

Пазарът на труда остава стабилен, като безработицата се очаква да спадне до 3,5% през 2025 г. и леко да се повиши до 3,7% и 3,8% през 2026 и 2027 г. Номиналните и реалните заплати нараснаха значително през 2024 и първата половина на 2025 г. заради догонване на доходите до европейските нива, корекции за предишната висока инфлация и еднократни увеличения в сектори като сигурност, отбраната и образованието.

Растежът на заплатите обаче ще се забави, тъй като инфлационният натиск намалява, а публичният сектор е ограничен от фискални мерки. Увеличаването на заетостта се дължи и на привличането на нискоквалифицирани работници от трети страни, което ще помогне за стабилизиране на заплатите.

Бюджет и държавен дълг

Дефицитът се очаква да остане около 3% от БВП през 2025 г. заради автоматични и насочвани от правителството разходи в публичния сектор, особено в отбраната и сигурността. През 2026 г. дефицитът се очаква да намалее до 2,7%, а през 2027 г. да се увеличи до 4,3% заради втората вълна доставки на отбранително оборудване.

Съотношението на държавния дълг към БВП ще се увеличи от 23,8% през 2024 г. до 28,5% през 2025 г., като през 2026 и 2027 г. ще достигне съответно 30,6% и 32,6%. Ръстът на дълга се дължи на рефинансиране и капиталови инжекции в ключови държавни структури като Българския енергиен холдинг и Българската банка за развитие.

Дир.бг