Апелативният съд в Пловдив и прокуратурата са осъдени да платят солидарно обезщетение от 280 000 лева на адвоката, ексдепутат и бивш член на Висшия съдебен съвет (ВСС) Иван Димов за това, че са го задържали незаконно по издадена Европейска заповед за арест (ЕЗА) в Австрия.

Това е решил Софийският градски съд (СГС), където Димов е предявил иск за 300 000 лева срещу прокуратурата и апелативния съд в Пловдив по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) за това, че са му причинили вреди с изпълнението на издадената от Австрия ЕЗА, след което той е бил оправдан по повдигнатото му обвинение, пише правният сайт "Лекс".

63-годишният Димов беше задържан в началото на февруари 2023 г. на път за Сливен в района на Раковски, тъй като в Австрия срещу него е започнало разследване за пране на 170 000 евро.

Първоначално окръжният съд в Пловдив остави Димов в ареста, но след това апелативните съдии замениха мярката му с домашен арест. След това отново окръжният съд отказа да предаде Димов на властите в Австрия заради неяснота в ЕЗА относно мястото на извършване на престъплението, тъй като обвинението беше за онлайн банкиране, което може да бъде извършено отвсякъде, което пък в много случаи е основание на съдилищата да отказват да изпълнят ЕЗА.

На 21 март 2023 г. обаче апелативният съд реши да предаде Димов на австрийските власти и той беше задържан още в съдебната зала и седмица по-късно е бил конвоиран в Австрия.

В европейската заповед за арест се твърдеше, че прането на пари е осъществено чрез преводи от австрийска банка към адвокатската сметка на Димов, а той после нареждал парите по указания на свой клиент. Той обясни тогава, че парите постъпвали в адвокатската му сметка от негови клиенти и той ги превеждал в други банки по сключени от тях договори, а в конкретния случай имало и декларация от клиента на Димов, че парите не са с престъпен произход.

В конкретния случай апелативният съд в Пловдив реши, че след като в България няма образувано дело срещу Димов, приоритет има производството в Австрия и затова той беше екстрадиран.

От решението по заведеното от него дело срещу съда и прокуратурата става ясно, че в Австрия е останал зад решетките до 10 май 2023 г., след което е бил под домашен арест до 27 юни, когато е бил напълно оправдан, а присъдата не е била протестирана.

Казусът е любопитен и заради спора за отговорността на българските съд и прокуратура, след като наказателното дело не е образувано от тях. Още през 2015 г. пък беше прието тълкувателно решение №5 от 2013 г. на Гражданската колегия на Върховния касационен съд (ВКС), с което беше изключително ограничена възможността съдилищата изобщо да носят отговорност по чл. 2 от ЗОДОВ. Според решението съдът може да представлява държавата по такива искове само в случаите на "прилагане от съда на задължително настаняване и лечение или принудителни медицински мерки, когато те бъдат отменени поради липса на законно основание и за прилагане от съда на административна мярка, когато решението му бъде отменено като незаконосъобразно".

Прокуратурата обаче също оспорва възможността тя да отговаря в конкретния случай със задържането на Димов, като заявява пред градския съд, че е спазила всички изисквания по Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест (ЗЕЕЗА). Държавното обвинение подчертава, че в производството по разглеждане на молбата за екстрадиция наказателният съд изпълнява поръчка във връзка с международно сътрудничество по наказателни дела.

"Екстрадицията не е наказателно производство, тъй като има за предмет установяването на наличието или липсата на предпоставки за предаване на лице, поискано от друга държава", заявяват от прокуратурата.

Апелативният съд също оспорва основателността на иска, като подчертава, че на Димов е повдигнато обвинение от прокуратурата в Австрия, а в делото, което е протекло в Пловдив, няма как да се разглеждат основания във връзка с обосновано предположение за извършено престъпление, тъй като нито съдът, нито прокуратурата са разполагали с доказателства по делото, събрани от австрийските власти.

"В рамките на развилото се производството във връзка с издадената ЕЗА, без да се обсъждат доказателствата, е взето отношение само досежно предаване на лицето на австрийските власти. Ако на ищеца са нанесени вреди, то тези вреди са в пряка и непосредствена връзка с поведение на Прокуратурата на Република Австрия, повдигнала му обвинение, по което впоследствие е оправдан", посочват от съда в Пловдив.

В становището си апелативният съд е заявил още, че задържането на Димов по ЕЗА е целяло единствено да обезпечи разглеждането на искането на Австрия.

Показания по делото са дали съпругата на Димов - Антонина Благоева и Мирослава Белчева, която в миналото е била шеф на пресцентъра на СДС, когато пък той е бил депутат.

Съпругата му посочва, че Димов е уважаван юрист - съдия, бивш председател на окръжен съд, на арбитраж, бивш депутат, бивш член на ВСС и настоящ адвокат, който се бори за кариерата си и трябвало "издържи целия фарс на задържане в съдебната зала, в неведение в какво е обвинен". След екстрадицията в Австрия бил объркан и стресиран. Притеснявал се за 85-годишната си майка и дълго криели от нея какво се случва, а Димов започнал да вдига кръвно и бил откаран няколко пъти в болница от затвора. Дъщеря му се затворила и не искала да излиза 5 месеца от стаята си, а случаят имал голямо медийно отразяване в началото, докато оправдаването му било отразено на едно-две места. Колеги и приятели се отдръпнали от Димов, а заради процеса се провалили и много негови дела.

Мирослава Белчева пък свидетелства, че делото срещу Димов му се отразило катастрофално, тъй като ударът върху него бил шокиращ. Много хора се отказали от юридическите му услуги, доверието в него ерозирало и работата му пострадала. През годините като семейни приятели често се виждали и според Белчева с Димов "и сега трябва да работи психотерапевт, защото той е мъжко момче и преглъща".

Съдът и прокуратурата не са "технически посредници" при ЕЗА

В решението си съдия Богдана Желявска се позовава на няколко решения на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), в които се посочва, че лишаването от свобода е допустимо само ако:

    е основано на реална и индивидуална преценка
    е необходимо и пропорционално
    не представлява автоматична последица от формално правно основание.

Така съдия Желявска обосновава и извода, че българският съд в казуса с Димов не може да приема задържането като задължително последствие от ЕЗА, без да извърши собствена оценка на необходимостта от тази мярка.

"Съдът намира, че в настоящия случай българските съдебни органи са приложили по отношение на ищеца мярката "задържане под стража" формално и автоматично, без реална преценка на индивидуалните обстоятелства на лицето и без обсъждане на възможността за по-лека такава. Този извод се потвърждава от факта, че 45 дни след предаването компетентният съд на издаващата държава е изменил мярката за неотклонение, като е приел, че не са налице основания за задържане. Това, само по себе си, според практиката на ЕСПЧ (Buzadji v. Moldova), е индиция, че задържането още от самото начало е било лишено от необходимата обоснованост", мотивира се СГС.

Съдия Желявска отново се опира на практиката на ЕСПЧ и заявява, че изпълняващата ЕЗА държава също носи отговорност за защита на основните права на лицето. В решението си тя посочва, че принципът на взаимно доверие не изключва задължението на националните органи да предотвратят нарушения на правото на свобода и сигурност.

"В тази връзка българските правораздавателни органи са били длъжни да упражнят реален, а не формален контрол върху необходимостта от лишаване от свобода при изпълнение на ЕЗА, включително по отношение на основните права на лицето, като българските правораздавателни органи не са "технически посредници", а са длъжни да предотвратят непропорционално лишаване от свобода и те носят отговорност, ако не извършат активна преценка за съразмерност на задържането", пише СГС.

Според съда бързото оправдаване на Димов в Австрия също подсказва, че задържането му в България е било автоматично и необосновано, в нарушение на конвенцията за правата на човека.

Така съдия Желявска заключва, че искът на Димов трябва да бъде уважен солидарно и срещу апелативния съд, и срещу прокуратурата. Като се позовава на описаните от свидетелите и от Димов страдания, които е изтърпял и публичността на производството, съдът приема, че справедливото обезщетение е 280 000 лева, както и още 1600 лева за платените от него адвокатски разноски.

Решението не е окончателно и може да бъде обжалвано пред Софийския апелативен съд.

Кой е Иван Димов

Освен член на ВСС и депутат от ОДС, Иван Димов е бил председател на окръжния съд в Сливен, военен съдия, председател на частния Международен арбитражен съд към сдружение "Алианс за правно взаимодействие" и адвокат.

Името му се свързва и със скандала "Красьо", който избухна във ВСС през 2009 г. Тогава членът на ВСС Иван Колев обяви на заседание на съвета, че "черничък човек с ланци" от Плевен казвал на кандидати за административни ръководители, че може да им осигури избиране срещу 200 000 евро, тъй като имал списък с до 13 членове на ВСС, които можел да купи.

Последваха проверки, които установиха множество контакти на сочения тогава за кадровик в съдебната система Красимир Георгиев с магистрати. Сред контактувалите с него бяха и тогавашните членове на ВСС Иван Димов, Пламен Стоилов и Стойко Стоев.

Димов беше член на съвета от парламентарната квота и избран с подкрепата на ДПС.

За него беше установено, че е говорил 33 пъти с Красимир Георгиев, но първоначално той отказа да подаде оставка от ВСС за уронване престижа на съдебната власт, тъй като когато е общувал с Георгиев, репутацията на плевенчанина била чиста.

След като все пак напусна съвета, Димов се върна на работа в окръжния съд в Сливен. Година по-късно и след натиск от тогавашния министър на правосъдието Маргарита Попова, съдебният съвет започна дисциплинарно дело за уволнението на Димов и накрая той беше отстранен от съдебната система.

Дир.бг