Войната в Украйна, както и измененията във външната политика на САЩ, подтикват ЕС да засили отбранителната си политика и да ускори надграждането на собствените си способности. Съюзът цели да подпомогне държавите членки така, че до 2030 г. те да бъдат напълно подготвени да се защитават.

Според проучване на Евробарометър за 2025 г. две трети от европейските граждани (66%) желаят ЕС да има по-значима роля в защитата срещу глобални кризи и военни заплахи. Отбраната е посочена като водещ приоритет за бъдещето на ЕС от 36% от анкетираните.

През последните години Европейският съюз започна редица конкретни инициативи в областта на отбраната. Те са насочени към по-добро сътрудничество между държавите и към укрепване на способността им да реагират на външни заплахи. Европейският парламент продължава да настоява за по-общи и по-координирани действия в тази сфера.

От 2020 г. насам страните в ЕС съществено увеличават разходите си за отбрана. През 2024 г. общият им размер достига 343 милиарда евро, което е 1,9% от БВП на Европейския съюз. Ръстът е траен още от 2014 г., когато разходите са били 189 милиарда евро.

За 2025 г. отбранителните разходи се оценяват на около 381 млрд. евро, равняващи се на 2,1% от БВП на ЕС.

През март 2025 г. Европейската комисия представи новия план за отбрана "ReArm Europe/Готовност 2030", който има за цел да подпомогне усилията на държавите от ЕС за укрепване на отбранителния капацитет.

Комисията предлага на страните членки да бъде позволено да инвестират до 1,5% от годишния си БВП в отбрана, без да бъдат санкционирани за евентуалния бюджетен дефицит, който тези разходи могат да породят.

Предвижда се също ЕС да предоставя заеми до 150 милиарда евро за съвместни поръчки на военно оборудване от държавите членки. За финансиране ще могат да кандидатстват и Украйна, Норвегия, Швейцария, Исландия, Лихтенщайн, както и държави кандидатки за членство в ЕС.

По изчисления на Комисията тези мерки биха позволили мобилизирането на 800 милиарда евро за повишаване на сигурността в рамките на ЕС.

Следващо предложение за отбранителна готовност, представено през юни 2025 г., включва стъпки за облекчаване на административните изисквания и за ускоряване на одобряването на инвестиции в отбранителни способности и инфраструктура от страна на държавите и бизнеса.

В доклад, приет на пленарно заседание през декември 2025 г., евродепутатите подчертаха необходимостта от по-големи инвестиции в отбрана. Те призоваха за по-силна подкрепа за стартиращи компании и малки предприятия в сектора, организиране на общи поръчки на отбранително оборудване от държавите в ЕС и укрепване на веригите на доставки в европейската отбранителна индустрия.

Също през декември 2025 г. Европейският парламент подкрепи законодателни промени, които да позволят финансиране на инвестиции в отбраната чрез някои ключови програми на ЕС.

Евродепутати призоват спешно за "военен Шенген" срещу потенциална руска агресия
Виж още
Евродепутати призоват спешно за "военен Шенген" срещу потенциална руска агресия

За координиран отговор при извънредни ситуации в отбраната е необходима система, която да осигурява бързо и ефективно прехвърляне на войски и техника от една точка на континента до друга.

В този контекст евродепутатите поискаха от Европейската комисия да изготви план за реализиране на "Шенгенско пространство за военни цели", по аналогия с правилата за свободно движение на хора и стоки в почти цяла Европа.

В резолюция за военната мобилност, гласувана през декември 2025 г., Парламентът предложи създаване на единен цифров портал на ЕС за издаване на разрешителни при пресичане на граници с военно оборудване.

Пълномащабното руско нахлуване в Украйна през 2022 г. изведе на преден план нуждата от укрепване на европейската отбранителна стратегия и от ускоряване на производството на оръжия.

През юли 2023 г. Европейският парламент одобри Законодателния акт за подкрепа на производството на боеприпаси, който предвижда инвестиция от 500 милиона евро за насърчаване на производството на боеприпаси и ракетни снаряди, предназначени за снабдяване на Украйна и държавите от ЕС.

През септември 2023 г. евродепутатите одобриха регламент за укрепване на европейската отбранителна индустрия чрез общи обществени поръчки. Той подпомага държавите членки при снабдяването с продукти като оръжейни системи, боеприпаси и медицинска екипировка.

Целта е да се запълнят критични пропуски, да се укрепи технологично-промишлената база и да се насърчи сътрудничеството между държавите при придобиването на военно оборудване. Парламентът и Съветът постигнаха предварително съгласие по текста през юни 2023 г.

За подпомагане на тези покупки са предвидени 300 милиона евро до 31 декември 2025 г. Съвместните поръчки следва да се координират между поне три държави. Инициативата е отворена за всички страни от ЕС, както и за Норвегия, Лихтенщайн и Исландия.

През 2024 г. Европейската комисия предложи Европейска програма за отбранителна промишленост, чиято цел е да засили капацитета на отбранителната индустрия в ЕС. Като първа по рода си, програмата предвижда разпределяне на 1,5 милиарда евро за периода 2025-2027 г., за да се подпомогне посрещането на нуждите на държавите членки до края на бюджета на ЕС за 2021-2027 г.

Програмата беше одобрена от Европейския парламент през ноември 2025 г. Тя ще финансира проекти в отбраната с участие на поне три държави, като най-малко две от тях трябва да са страни от ЕС. Украйна и други партньорски държави също ще могат да участват.

Законодателният акт предвижда 300 млн. евро в подкрепа на Украйна за модернизиране на нейната отбранителна индустрия и за интегрирането ѝ в рамките на европейската отбранителна индустрия.

Европейският парламент акцентира върху необходимостта в бъдеще значително да се увеличат инфраструктурата, капацитетът и подготвеността в сферата на отбраната.

В резолюцията си от май 2025 г. относно дългосрочния бюджет на ЕС след 2027 г. Парламентът посочи, че европейските отбранителни способности са били засегнати от десетилетия недостатъчно финансиране. Евродепутатите се позоваха на оценка на Комисията, според която Европа ще трябва да инвестира допълнително 500 млрд. евро в отбрана през следващото десетилетие. Те подчертаха, че бюджетът на ЕС сам по себе си няма да е достатъчен, но има съществена роля заедно с националните бюджети.

През последните години държавите от ЕС предприеха редица амбициозни стъпки в областта на сигурността и отбраната.

Постоянното структурирано сътрудничество започна да действа през декември 2017 г. То стъпва върху рамково споразумение между 26 държави от ЕС (всички държави членки без Малта), които се ангажират да работят съвместно по планиране, развитие и инвестиране в разширяване на отбранителните си способности. В рамките на сътрудничеството се изпълняват общи проекти, сред които европейско медицинско командване, система за морско наблюдение, мерки за улесняване придвижването на военен персонал и техника, координация в киберсигурността и екипи за бързо реагиране, както и създаване на европейска школа за разузнаване.

Европейският фонд за отбрана беше създаден през юни 2017 г. и е първият случай, в който средства от европейския бюджет се използват пряко за съфинансиране на сътрудничество в областта на сигурността. Европейският парламент подкрепи отделянето на 7,9 милиарда евро от бюджета на ЕС за 2021-2027 г. за фонда.

През последните години ЕС засилва сътрудничеството си с НАТО, като развива съвместни проекти в различни отбранителни области, включително киберсигурност, общи военни учения и противодействие на тероризма.

През 2017 г. беше създадена структура за планиране и провеждане на военни операции, която координира мисии за военно обучение и предоставяне на помощ на държави извън ЕС.

Дир.бг