Промени в технологията на гласуване не трябва да се правят преди изборите - може да бъде запазено хибридното използване на двете технологии, а прилагането на оптични сканиращи устройства да се отложи за 2027 година. Това каза в предаването "Неделя 150" на БНР преподавателят по конституционно право и народен представител от парламентарната група на "БСП - Обединена левица" доц. Наталия Киселова.
Така, по думите ѝ, и предсрочните парламентарни избори, и президентските ще се проведат по познатата технология.
Неизвестните за изборите са както по отношение на правилата, така и по отношение на субектите и датата им, каза Киселова, като отбеляза, че в медиите се върти информация, която се коментира от всички, че е възможно държавният глава също да участва в изборите.
Според Конституцията, ако президентът и вицепрезидентът решат да се оттеглят и Конституционният съд се произнесе по техните оставки, изпълняващ функциите президент става председателят на Народното събрание, който е и първи в кандидат-листата за служебен министър. Това е Рая Назарян от ГЕРБ.
"Ако ме питате дали е възможно "три в едно", освен като кафе, възможно е и като заемане на длъжности", допълни тя. Това беше повдигнато като проблем 2023 година, имаше изрично искане от нашата парламентарна група Конституционният съд да го обяви за противоконституционно, защото това не съответства на разделението на властите, допълни доц. Киселова. По думите ѝ благодарение на хората, "които шумно се развеждаха и си вадеха лични чатове и други спомени в миналото в сглобката", сме в тази ситуация.
Според Конституцията след неуспешно приключилите три проучвателни мандата президентът трябва да проведе консултации с парламентарните групи и по предложния на кандидат за служебен министър-председател да назначи служебно правителство, като процедурата не е обвързана със срок, припомни Киселова.
Ако държавният глава започне консултациите с кандидати за служебни министър-председатели, тъй като не всички до момента са отказали, редно е да проведе разговор с всеки един от кандидатите поотделно, след това трябва да направи разговор с парламентарните групи, обясни Наталия Киселова. След като има яснота за състава на правителството, трябва да бъде назначено правителството и да бъдат насрочени избори.
Конституцията казва, че държавният глава, респективно вицепрезидентът, ако едновременно или поотделно се оттеглят, Конституционният съд трябва самостоятелно по отношение на едната и другата оставка да се произнесе. Докато няма решение на КС по отношение на единия или другия, те изпълняват функциите си. Стана известно, че е теоретично е възможно да има и ситуация, при която президентът назначава служебния кабинет, а в същото време е и кандидат в парламентарните избори.
Dir.bg

Коментари
Анонимен
Да, голяма каша забъркаха с промените в Конституцията некадърниците от ПП-ДБ в съюз с мошениците от ГЕРБ-ДПС.
Анонимен
Тези промени ако бяха направени от един или двама,хайде да кажем,че са малоумни,но те са дело на маса народ и говори вече много,да заложиш"чистач"за бъдещ,евентуален ръководител на държавата,е върховна глупост,с призумцията,само и само да е наш човек,защото всички от"домовата книга"са партийно бетонирани за години напред и на това му казват демокрация,защото си си натъманил конституцията...
Анонимен
...и си я превърнал в политическа проституция!
Анонимен
КС не си произнася, а само установява, че е постъпила оставка от президента. Хартиените бюлетини дават възможност за контролиран вот и са в полза преди всичко на Пеевски. Липсата им ограничава правото на гласуване само на неграмотните. Киселова тези неща ако те ги знае какъв специалист е, а ако ги знае- е друга та Пеевски. В БСП има доста такива Срам!