София ще подготви преговори в опит за предоговаряне на условията по сделката с "Боташ". Това стана ясно от изявление на служебния министър на енергетиката Трайчо Трайков. Той се е срещнал в Париж по време форум за ядрена енергетика днес с турския си колега Алпарслан Байрактар и го е поканил да дойде в България. Това съобщи самият Трайков пред журналисти във френската столица, където участва в срещата, посветена на ядрената енергия, предаде БТА.

По думите му от турска страна Трайков вижда разбиране и готовност за промени в условията на договора с "Боташ", който нееднократно е атакуван най-вече от средите на ГЕРБ за плащане на неустойки в размер на 400-500 хил.евро на ден за резевриран капацитет, независимо дали се пренася газ или не.

Предстоят конкретни преговори, тъй като става дума за много специфични параметри, но в същото време Турция има свои интереси, а имаме и взаимни други проекти, които в момента обсъждаме като например зелени коридори през Турция и България за енергия от възобновяеми енергийни източници, така че основната тема е газовия договор, подчерта Трайков.

До посещението на Алпарслан Байрактар в София от българска страна ще бъде изготвена подробна позиция за това къде вижда възможности да бъде актуализиран този договор, стана известно от думите на служебния министър. Според него е добра идеята България да се възползва от големия капацитет за внос на втечнен природен газ през турски терминали. Ние искаме да запазим рационалната философия на това споразумение, но трябва да оптимизираме параметрите и за това се разбрахме да говорим в София, каза той. С Турция имаме и винаги сме имали множество инициативи в областта на енергетиката, допълни Трайков.

Договорът между държавната "Булгаргаз" и турската държавна компания "Боташ" (BOTAS), подписан през януари 2023 г. по време на служебното правителство на Гълъб Донев, назначено от президента Румен Радев), предвижда България да резервира капацитет за достъп до турските терминали за втечнен природен газ и газопреносна мрежа до 2035-2036 г. Основните критики, които се повтарят в медии, парламентарни дебати и от експерти през 2025-2026 г., са следните:

Фиксирани плащания без реално използване (take-or-pay клауза): България плаща около 483-500 хил. долара (близо 1 млн. лв.) на ден за резервиран капацитет, независимо дали пренася газ или не. През повечето време капацитетът е слабо или почти неизползван (само 13% в някои периоди), което води до ежедневни загуби от стотици хиляди левове и натрупване на дълг от стотици милиони до над 1 млрд. лв. към 2025 г.

Липса на клауза за прекратяване или предоговаряне: Договорът не може да бъде развален без плащане на цялата сума (над 4 млрд. лв., а с индексации - потенциално до 6 млрд. лв. за целия период). Опитите за преговори с Турция не дават резултат.

Неизгодни условия в сравнение с алтернативи: Газът през Турция излиза значително по-скъп (4-5 пъти) от доставките през гръцкия терминал в Ревитуса/Александруполис, където България има дял. След пускането на терминала в Александруполис нуждата от турския капацитет намалява драстично.

Поверителност и липса на прозрачност: Договорът е сключен с клаузи за секретност, което поражда подозрения за корупция, лобизъм и скрити интереси. Много политици и експерти не са имали достъп до пълния текст преди подписването.

Обвинения в корупция и некомпетентност: Депутати от ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ , "Възраждане", БСП, ИТН, МЕЧ и ДПС го наричат "аматьорска корупция", "най-голямата корупционна сделка", "заробващ договор" или "геополитическа корупция". Някои виждат в него начин за заобиколно внасяне на руски газ през Турция, заобикаляйки директните забрани след 2022 г.

Финансови последици за "Булгаргаз" и потребителите: Дружеството натрупва огромни загуби, които водят до влошаване на финансовото му състояние, по-високи цени на отоплението и косвено - на стоки и услуги. Критиците отбелязват, че договорът е подписан в кризисен период, без достатъчна оценка на рисковете.

Политическа отговорност: Много критики са насочени Румен Радев в качеството му на президент и назначеното от него служебно правителство, като се твърди, че сделката е сключена без реална нужда и без парламентарен контрол. Темата стана част от предизборни кампании през 2025-2026 г.

От друга страна, защитниците (като бившия енергиен министър Росен Христов) твърдят, че договорът е стратегически важен за диверсификация на доставките и независимост от руски газ, особено в кризата през 2022 г. Въпреки това преобладаващото мнение в българския публичен дебат през 2025-2026 г. е, че условията са крайно неизгодни и вредни за страната.

Дир.бг