Народното събрание одобри възможността България да поеме нов дълг в размер до 3,8 млрд. евро. Решението идва след продължителни дебати и втори опит на правителството да получи парламентарно разрешение за заемното финансиране, което според Министерството на финансите е необходимо за покриване на неотложни разходи и за осигуряване на стабилността на държавните финанси.

С днешното решение финансовият министър Гълъб Донев получава правомощия да емитира нов държавен дълг както на международните капиталови пазари, така и чрез краткосрочни държавни ценни книжа. Средствата трябва да бъдат използвани до края на настоящата бюджетна година.

Темата предизвика сериозно напрежение в парламента още в началото на юни, когато подобно предложение беше внесено от депутати от управляващото мнозинство. Тогава то беше оттеглено заради липсата на подкрепа от останалите парламентарни сили и след предупреждения, че решението може да бъде оспорено пред Конституционния съд. Впоследствие предложението беше преработено и отново внесено за разглеждане.

Според мотивите на Министерския съвет необходимостта от нов дълг е продиктувана от няколко фактора. Сред тях са нуждата от предварително финансиране на проекти по Националния план за възстановяване и устойчивост (ПВУ), както и влошената международна обстановка и поскъпването на енергийните ресурси, които оказват допълнителен натиск върху държавния бюджет.

Освен това правителството получава мандат да започне преговори с Европейската комисия за заем в размер на 3,26 млрд. евро по европейския инструмент SAFE, предназначен за укрепване на отбранителната индустрия и сигурността в Европа. Това споразумение ще трябва впоследствие да бъде ратифицирано от парламента.

Част от новия дълг ще бъде използвана и за финансиране на бюджетния дефицит, който според данните на Министерството на финансите продължава да нараства. Към края на май дефицитът вече е достигнал 2,2 млрд. евро.

Председателят на "Продължаваме промяната" Асен Василев разкритикува начина, по който се иска разрешението за новия заем. Според него подобни решения трябва да бъдат част от закона за държавния бюджет, а не да се разглеждат отделно.

"3,8 млрд. евро са изключително много пари и ние не получихме достатъчно ясна информация за какво точно ще бъдат използвани", заяви Василев. Той предложи максималният размер на дълга да бъде намален до 2,1 млрд. евро, но предложението му не беше подкрепено от мнозинството в пленарната зала.

Председателят на бюджетната комисия Константин Проданов защити исканото увеличение на дълговия лимит. По думите му държавата няма време да чака приемането на нов бюджет, което се очаква най-рано през август, а средствата са необходими още през летните месеци. "Тази сума е до 3,8 млрд. евро, а не задължително 3,8 млрд. евро. Тя дава необходимата гъвкавост на държавата в сложна финансова ситуация", обясни Проданов.

Критики отправи и Владислав Панев, който настоя, че преди да се поема нов дълг, трябва да бъде представен ясен план за реформи и ограничаване на бюджетните проблеми.

От управляващото мнозинство обаче отговориха, че заемът е необходим именно за да се осигури нормалното функциониране на държавата до приемането на новия бюджет. "Това е мостово финансиране за покриване на неотложни разходи. Да се говори за празен чек е популизъм и не отговаря на реалната ситуация", заяви заместник-председателят на парламентарната група на управляващите Слави Василев.

Финансовият министър Гълъб Донев не присъстваше на обсъжданията в пленарната зала, тъй като участва в среща на Международния валутен фонд и Световната банка във Варна. Неговата позиция беше представена от заместник-министъра на финансите Людмила Петкова.

Тя подчерта, че държавата е изправена пред сериозно напрежение върху ликвидността си. Само за пенсии, социални плащания и заплати през месеците юли, август и септември са необходими около 1,18 млрд. евро месечно, отчете Петкова.

В същото време основната част от данъчните приходи постъпва след средата на месеца, което създава временен недостиг на средства за текущите плащания. Когато бюджетният дефицит расте, а фискалният резерв се използва за неговото покриване, възможностите на държавата да посреща задълженията си намаляват, обясни още тя.

Особено сериозен натиск върху бюджета оказват и проектите по Плана за възстановяване и устойчивост. По думите ѝ през юли, август и септември предстоят плащания по ПВУ за около 3,1 млрд. евро. Дори ако България получи навреме четвъртото плащане по плана в размер на около 1 млрд. евро, ще остане недостиг от приблизително 2,1 млрд. евро, за който към момента няма осигурено финансиране.

"Тегленето на дълг не е за безконтролно харчене, а представлява ликвидна застраховка за финансовата стабилност на България", заяви заместник-министърът на финансите.

С приемането на решението правителството получава възможност да осигури необходимия финансов ресурс за покриване на текущите разходи, за изпълнение на ангажиментите по Плана за възстановяване и устойчивост и за поддържане на стабилността на бюджета в условията на нарастващ дефицит и икономическа несигурност.

Dir.bg