Бразилия задълба в търсене на причините за футболното си падение и колкото и да е странното, намери отговор в религията.

Не е тайна, че в Бразилия е сред най-религиозните нации на планетата, но рядко бяхме виждали религията да се посочва като причина за футболни неуспехи.

И тук не говорим за хрумване на един човек, а за сериозен анализ, в който все повече хора в Бразилия вярват.

Макар все още да е най-голямата католическа страна в света, в последните години в Бразилия се наблюдава огромно разместване на религиозните пластове и към днешна дата около 50 милиона души са последователи на различни евангелистки църкви.

Тези църкви набират такава популярност, че различни изследвания сочат, че в периода между 2030-а и 2035-а, католиците ще бъдат религиозно малцинство в Бразилия.

Като част от това общество, религиозната промяна няма как да не обхване и футболистите. Евангелистките църкви трупат своята популярност предимно във фавелите и сред най-бедните, а както добре знаем, голяма част от футболистите идват именно от тези прослойки на обществото.

Фактите са такива, че към момента около 25% от националите на Бразилия се определят като католици.

В ерата на Пеле през 50-те и 60-те този процент е 100, а по време на последната световна титла през 2002-а католиците в състава са между 75 и 80%.

Всичко това изглежда странно и абсурдно, говорейки за спортно-технически анализ и търсенето на причините за една загубена футболна слава, но в Бразилия наистина вярват, че има връзка между двете неща.

Според анализа, евангелистките църкви променят мисленето на бразилците, което днес е по-близко до това на европейците.

За играчите е по-важна индивидуалната кариера и успехи, също така парите и изявите на европейската сцена клубно ниво, а не славата на родината.

Според теорията, европейският манталитет и начин на игра пречат на Бразилия, а страната трябва да се върне към корените и онова Жого Бонито, пленило света.

Голяма част от бразилците вярват, че Селесао има нужда от по-хаотичен стил, който се основава на забавлението и натуралния талант, който играчите от страната притежават в изобилие.

Според тях строгата тактическа дисциплина и заучените модели на игра не са част от бразилската същност, а резултатите го показват.

Теорията достига и до по-крайни твърдения, а именно, че няма нищо лошо бразилските национали да са женкари и да си падат по живота. Дори и физическата форма да не е перфектна, ключът към успехите е забавлението по терена и взаимната подкрепа един към друг.

Евангелистките църкви са променили манталитета на играчите и това се вижда от резултатите.

Разбира се, едва ли има спортно-технически анализ, който да подкрепи тази теория, но от днес враг №1 на бразилския футбол е църквата.

И не католическата, а десетките новоизлюпени евангелистки църкви.

Дир.бг