Парламентът окончателно прие на второ четене бюджета на Държавното обществено осигуряване (ДОО), с който се въвеждат едни от най-съществените промени в осигурителната система през последните години. След близо три часа дебати депутатите одобриха законопроекта без да приемат нито едно от предложенията на опозицията.

Сред най-значимите промени е въвеждането на лично участие на служителите в държавната администрация, съдебната система и други категории държавни служители в плащането на осигурителните вноски.

Държавните служители вече ще плащат част от осигуровките си

От 1 август държавните служители и магистратите ще поемат 20% от осигурителните си вноски, които досега се покриваха изцяло от държавния бюджет.

За да не бъде намален нетният размер на възнагражденията им, законът предвижда увеличение на брутните им заплати, така че реалният доход "на ръка" да остане непроменен.

Какво движи бизнеса днес?

Получавайте най-важното ДИРектно в пощата си.
Съгласявам се с Политиката за поверителност на Dir.bg

Промяната е първата стъпка към постепенното изравняване на режима с този в частния сектор. От 1 януари следващата година съотношението ще стане 40:60, като служителите ще поемат 40% от осигуровките, а работодателят - останалите 60%.

Според мотивите на правителството това ще доведе до по-справедливо разпределение на осигурителната тежест между публичния и частния сектор.

По-висок осигурителен доход

От 1 август се увеличава и максималният осигурителен доход, който вече ще бъде 2300 евро (4500 лева). Увеличението ще засегне хората с най-високи доходи, върху които ще се начисляват по-високи осигурителни вноски, а впоследствие и по-високи пенсионни права.

Минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица от 1 август 2026 г. е 620,20 евро, колкото е и размерът на минималната работна заплата за 2026 г. 

Предвижда се увеличение на минималния осигурителен доход за определени икономически дейности.  От общо 744 позиции в осигурителната таблица 246 ще бъдат на минималния праг от 620,20 евро (1210 лева), докато досега такива бяха 728 позиции.

На практика това означава, че за 498 професии минималните осигурителни доходи ще бъдат увеличени.

Според разчетите допълнителната осигурителна тежест за работодателите ще варира между 7,68 и 124,86 евро месечно за отделен служител в зависимост от длъжността, като при някои професии увеличението достига около 70%.

Бизнес организации вече изразиха опасения, че по-високите минимални прагове ще увеличат разходите на работодателите, особено в секторите с голям брой ниско- и средноквалифицирани работници.

Приходите в осигурителната система растат

Бюджетът на ДОО предвижда приходи в размер на 8,52 млрд. евро, което е увеличение с 741,1 млн. евро спрямо предходната година.

Само от осигурителни вноски се очаква в бюджета да постъпят допълнително 641,6 млн. евро, като значителна част от ръста се дължи именно на увеличените осигурителни прагове и по-високия максимален осигурителен доход.

Въпреки това държавното обществено осигуряване продължава да разчита в голяма степен на трансфер от държавния бюджет за покриване на недостига в пенсионната система.

Майчинството и обезщетенията остават без промяна

Въпреки многобройните предложения на парламентарните групи, депутатите оставиха без промяна почти всички социални плащания:

- обезщетението за втората година от майчинството остава 398,81 евро (780 лева);

- минималното дневно обезщетение за безработица остава 9,21 евро (18 лева);

- максималното дневно обезщетение остава 54,78 евро (107,14 лева).

Не беше прието и предложението на няколко парламентарни групи майчинството през втората година да бъде обвързано с минималната работна заплата или с процент от осигурителния доход.

Не беше прието и предложението на Венко Сабрутев ("Продължаваме промяната") майките, които решат да се върнат по-рано на работа, да получават 100 процента от обезщетението за майчинство. 

Министърът на труда и социалната политика Наталия Ефремова обясни, че през втората година, ако майката реши да се върне на работа, и в момента има стимул за това връщане в размер на 50 на сто от обезщетението. Тя посочи, че обезщетението има за цел да замести дохода и попита какъв доход замества 100-процентовото изплащане на обезщетение. Ще предложим цялостен пакет от мерки тогава, когато е възможно да бъде предложен, предвид обстоятелството, че трябва да започнем на чисто, каза министър Ефремова. По думите ѝ в средата на годината, когато се приема бюджетът за 2026 г., не започват на чисто

Максималната пенсия остава замразена

Депутатите не подкрепиха и предложението максималната пенсия да бъде увеличена.  Така тя остава 1738,40 евро (3400 лева), въпреки че от 1 юли останалите пенсии бяха осъвременени с 7,8% по т.нар. "швейцарско правило".  Отпада и ковид добавката от 30,68 евро (60 лева) за новите пенсионери. 

Остри политически спорове в пленарната зала

Дебатите около бюджета преминаха при остри словесни сблъсъци между управляващи и опозиция.

Социалният министър Наталия Ефремова защити законопроекта, като подчерта, че основната му цел е да гарантира стабилността на осигурителната система.

"Бюджетът преди всичко гарантира плащанията към пенсионерите, майките, безработните и хората във временна неработоспособност. България е изправена пред тежка демографска криза и трябва да запазим финансовата устойчивост на системата. В следващия бюджет ще предложим цял пакет от мерки за подобряване на социалните плащания", заяви тя.

От "Продължаваме промяната" определиха бюджета като "бюджет срещу работещите хора".

Председателят на парламентарната комисия по труда и социалната политика Венко Сабрутев заяви, че с повишаването на осигурителната тежест хората ще плащат повече, без да получават допълнителни права.

По време на дебатите лидерът на ПП Асен Василев отправи остри критики към управляващите за увеличаването на държавния дълг и бюджетната политика, а представители на управляващото мнозинство отвърнаха с обвинения в манипулации и популизъм.

Нито едно от предложенията на опозиционните партии не получи необходимата подкрепа. Сред тях бяха:

- запазване на сегашните осигурителни прагове до края на годината;

- по-високо майчинство през втората година;

- увеличение на минималните и максималните обезщетения за безработица;

- по-висока максимална пенсия;

- промени във финансирането на болничните;

- увеличение на наследствените пенсии.

С приемането на бюджета управляващото мнозинство даде старт на реформа в осигурителната система, която според правителството има за цел да повиши нейната финансова устойчивост и да я доближи до модела, прилаган за работещите в частния сектор. В същото време работодателски организации и синдикати вече предупредиха, че част от промените ще увеличат разходите за труд и вероятно ще предизвикат нови дебати при подготовката на бюджета за 2027 година.

Dir.bg