Следобед е и внезапно ви се приисква нещо за хапване. Отваряте шкафа, въпреки че обядът е бил сравнително скоро. Понякога зад подобно усещане може да стои не само глад, а и жажда или просто навик да се търси храна в определен момент. Популярното твърдение, че организмът "не различава" глад от жажда, е прекалено опростено. Това са различни физиологични сигнали, регулирани чрез сложни механизми. В реалното ежедневие обаче човек невинаги ги разпознава ясно. Когато сме концентрирани върху работа, пътуваме или просто забравяме да пием, леката жажда може да остане на заден план, докато не се появи общо усещане, че нещо ни липсва.

Жаждата обикновено има свои признаци - сухота в устата, желание за течности и понякога по-тъмна урина, когато приемът на вода е недостатъчен. При по-значителна загуба на течности могат да се появят главоболие, замайване и отпадналост. Част от тези усещания лесно могат да бъдат интерпретирани като нужда от храна, особено ако човек е свикнал да реагира на всяка следобедна умора със закуска. Допълнително объркване идва от факта, че голяма част от течностите получаваме и чрез храната. Плодове, зеленчуци, супи и много други продукти съдържат вода, така че желанието за определени храни понякога едновременно удовлетворява глад и нужда от течности.

Практичен начин да проверите ситуацията е да погледнете контекста. Ако сте яли достатъчно преди час, но от сутринта почти не сте приемали течности, чаша вода е разумна първа стъпка. След това може да изчакате кратко и да видите дали усещането се променя. Ако гладът остава, няма причина да го игнорирате само защото сте пили вода. Водата не трябва да се използва като средство за системно потискане на нормалния апетит. Организмът има нужда както от течности, така и от достатъчно храна. Идеята е да разпознаем по-добре сигналите, а не да заменяме всяко хранене с бутилка вода.

Навикът също има огромно значение. Ако всеки ден в 16:00 часа взимате сладкиш с кафето, желанието може да се появи почти автоматично, независимо от физиологичния глад. Същото важи за похапването пред телевизора или по време на шофиране. Външните сигнали често са достатъчни, за да насочат вниманието към храна. Полезен ориентир е да се запитате дали бихте изяли нормално хранене или желаете само конкретна закуска. Това не е безпогрешен тест, но може да помогне да разграничите общия глад от моментното желание за определен вкус.

Колко вода е необходима на ден няма един универсален отговор за всички. Нуждите се влияят от телесния размер, температурата, физическата активност, храната, бременността, кърменето и здравословното състояние. Затова механичното следване на едно и също количество от всеки човек не е необходимо. В горещо време и при физическо натоварване загубата на течности обикновено нараства. От друга страна, при някои бъбречни, сърдечни и други заболявания приемът на течности може да се нуждае от индивидуален контрол. В такива случаи медицинските препоръки имат предимство пред общите съвети.

Най-лесният начин да не стигате до силна жажда е течностите да присъстват редовно през деня. Чаша вода на бюрото или бутилка в чантата може да бъде достатъчно напомняне. Ако внезапният глад се появява често, има смисъл да се разгледат и съставът на храненията, сънят и нивото на стрес. Постоянната силна жажда, особено когато е придружена от често уриниране, необяснима промяна в теглото или други симптоми, трябва да бъде обсъдена с лекар. Понякога следобедната нужда от "нещо" наистина се решава с чаша вода. Друг път тялото съвсем правилно ви казва, че е време за храна.

Дир.бг