България е поискала изваждане от санкционните списъци на ЕС на руски министър и банка, но се е отказала с оглед на постигане на консенсус. Това съобщи министърката на външните работи Велислава Петрова от парламентарната трибуна в отговор на въпрос от парламентарния контрол, зададен от съпредседателя на "Да, България" Божидар Божанов.

"Действително в хода на преговорите България изтъкна съображение по отношение на налагането на ограничителни мерки на Михаил Владимирович Дегтярев, министър на спорта на Русия и председател на Руския олимпийски комитет", обясни Петрова.

По думите ѝ посочените аргументи са били отсъствие на конкретен принос на лицето към военните действия спрямо Украйна, както и "фактът, че такава мярка не може да допринесе за спирането на войната".

"България изрази резервирана позиция и по отношение и предложението за вписването на "Тольяттихимбанк" в санкционните списъци, като посочените от нас аргументи бяха, че предложението визира регионална търговска банка, собственост на "Тольяттиазот", един от най-големите производители на амоняк в световен мащаб и част от групата "Уралхим". От своя страна "Уралхим" е водещ производител на минерални торове - суровина, която не е обект на санкции и България продължава да внася, включително от Русия, както и други европейски държави членки", обяви още министърката.

Според нея предвид високите цени и нестабилност на международните пазари на торове в момента във връзка с конфликта в Близкия изток всяко ограничение на възможностите по тази линия "би могло да има негативен ефект".

"Впоследствие България оттегли своите съображения по тези две предложения с оглед на постигане на консенсус", допълни Петрова.

Божанов се усъмни дали е имало достатъчно аргументи и попита за какви количества внос става дума, тъй като компанията "подпомага производството на оръжия, с които се избиват украински граждани".

Петрова го посъветва да потърси информацията в други компетентни органи.

Дир.бг