БСП отхвърля плоския данък. Това става ясно от новата програма на БСП, която гласуват тази вечер участниците в 47-я конгрес на партията, предаде репортер на БГНЕС. В програмата, озаглавена "За България - свободни граждани, справедлива държава, солидарно общество", е записано:"Ние отхвърляме разбирането, че “плоският данък” и фискалните рестрикции създават по-голяма справедливост и солидарност. Напротив – смятаме, че независимо от корективи и компенсации, те продължават да задълбочават социалната диференциация и поляризация, ограничават ресурсите на държавата и общините за активна социална политика, за достъпни публични услуги. Ето защо след периода, необходим за пълноценна европеизация на икономиката и „изсветляването” й с помощта на пропорционалния данък, в края на предстоящия четиригодишен период ще извършим анализ на резултатите и оценка на възможностите за по-пълно прилагане на данъчни политики, основани на принципите на солидарно общество и приноси към фиска, съразмерни с доходите и имуществото на гражданите, в т.ч. и чрез плавен преход към прогресивно данъчно облагане". Частта за необходимостта от преосмисляне на плоския данък е една от най-конкретните в програмата. Тя съдържа предимно общи изводи и предложения за необходимите промени. Отбелязва се, че "преходът в България доведе до дълбоко социално разслоение, което поражда новите социални конфликти. Бедно стта и безработицата, престъпността, неграмотността и болестите се превръщат в остри проблеми с дълготрайни последствия. Мизерните равнища на доходите днес – заплати и пенсии - са тежката социална цена, която хората на труда от града и селото, мнозинството специалисти и служители платиха и продължават да плащат за паричната и финансовата стабилизация след 1997 г. Главната причина за такова развитие стана натрапеният от СДС от самото начало на промените шоково-монетарен модел вместо реформите да бъдат осъществени по социално-пазарния модел, отстояван от БСП. Необходима предпоставка за шоковия модел стана крайната политическа конфронтация като удобно прикритие за овладяване на икономическата власт и държавните институции. Промяната, която предлагаме е: смяна на неолибералния модел със социалната алтернатива – човешко развитие за достоен живот на всеки и на всички. За отделния човек такова развитие означава: всеобщо и качествено образование през целия живот; достъпно за всеки качествено здравеопазване и добър здравен статус на населението; равнища на доходи, осигуряващи достоен стандарт на живот. Необходимо условие за успешно реализиране на стратегията за човешко развитие е разработването и приемането на дългосрочна прогноза и стратегическа програма за развитие на страната, обединяваща съгласувани дългосрочни насоки за развитие по отделни области и дейности. Изпълнението на това условие изисква да бъде привлечен и стимулиран целия научен потенциал на страната. Нашата цялостна стратегия и политика се подчиняват на императивната цел да се преодолее отчуждението между народ и власт, за да се осъществи у нас и сега великата идея за народния суверенитет! Следва да градим волята за народовластие въз основа на съзнанието за българското гражданство като принадлежност към българския народ, като синтез на граждански и народностни добродетели. На сегашния етап отдаваме приоритет на необходимостта да се осигури добро управление за гражданите. Социалната държава, която си поставяме като цел да градим, трябва да бъде в състояние да предотвратява формирането на монополно високи цени на основни продукти и услуги, като хранителните стоки, горивата, комуникационните услуги и др.; да поддържа и развива преки връзки между образованието, иновациите и бизнеса; да защитава стратегическите интереси на обществото в сектори като енергетиката, селското стопанство, опазването на околната среда, високите технологии и външноикономическите отношения. Хората на работна заплата в България трябва да се справят с ценови равнища, които са приблизително 50% от средноевропейските, при доходи от труд, възлизащи на не повече от 20% от средните за ЕС. Тези данни ясно говорят, че трудът у нас е силно подценен. Това е видно и от дела, който се пада на разходите за труд в БВП - у нас той е едва 30%, докато средното европейско ниво е приблизително 45%. Това изоставане следва да се преодолява чрез ускорено покачване на реалното заплащане на труда и едновременно с това – чрез инвестирането на капитали в квалификацията на заетите и във високотехнологични производствени фондове и методи. Изоставането на работните заплати видимо трудно ще бъде преодоляно в следващите 10-15 години. Промените в глобалната среда пораждат необходимостта от изработване на изцяло нова Стратегия за сигурност на Република България, обхващаща в комплекс съвременните рискове и заплахи и стъпките за изграждане на ефективна система за противодействие. Българските въоръжени сили, в процеса на трансформация и модернизация, следва да придобиват и изграждат необходимите оперативни способности за изпълнение на своите мисии". /БГНЕС