Близо 60% от българите нямат заделени пари за непредвидени ситуации, а само един от всеки десет българи би издържал без доходи повече от половин година. Данните са от национално представително проучване на "Тренд" за "ОББ Асет Мениджмънт" и "Файнанс Академи" (Finance Acаdemy), което се провежда за трети път в страната.

58 на сто от анкетираните посочват, че нямат заделени средства за непредвидени ситуации, като загуба на работа, инцидент или заболяване, а 42 на сто заявяват, че разполагат с подобен "авариен фонд".

9 на сто от анкетираните посочват, че заделените средства ще стигнат за покриване на разходите до 1 месец, 23 на сто заявяват, че парите ще стигнат за период между 1 и 3 месеца, а 17 на сто отговарят, че средствата ще са достатъчни за период между 4 и 6 месеца. 12 на сто от анкетираните отговарят, че заделените пари ще стигнат за период между 7 и 12 месеца, а 12 на сто от българите посочват, че разполагат със заделени средства за над 12 месеца.
Българите нямат навици да пестят и да инвестират

Само една трета заделят от доходите си за непредвидени ситуации като загуба на работа, инцидент или заболяване. И само един на всеки десет разполага с финансов буфер за повече от половин година. А младежите под 30 години спестяват два пъти по-малко от средното.

8 на сто от анкетираните отговорят, че инвестират, а 91 на сто посочват, че не инвестират. Според проучването, инвестирането е по-характерно при хората с по-високи доходи - особено при личен месечен доход от над 1000 евро. Практиката е по-разпространена сред хората в активна възраст между 30 и 60 години.

Делът на българите, които определят стандарта си на живот като "по-скоро нисък" или "много нисък", достига 46 на сто, докато в същото време 49 на сто го определят като "среден", а 4 на сто като "по-скоро висок". 

Според проучването 29 на сто от анкетираните приемат стандарта си на живот като "по-скоро нисък", а 17 на сто като "много нисък". При хората на възраст между 60 и 70 г. около две трети оценяват като "по-скоро нисък" или "много нисък" стандарта си на живот, докато при респондените над 70-годишна възраст делът надхвърля три четвърти.

44 на сто от анкетираните смятат, че най-голям положителен ефект в бъдеще би имало увеличаване на доходите чрез допълнителна дейност, докато 22 на сто посочват спестяването, а 9 на сто - инвестициите.

Според проучването, 30 на сто посочват, че спестяват, а 67 на сто, че не го правят. Между 6 и 10 на сто от личния си месечен доход спестяват 35 на сто от посочилите, че заделят средства, докато до 5 на сто от дохода спестяват 26 на сто от анкетираните. Между 21 и 30 на сто от дохода спестяват 6 на сто от анкетираните, а над 30 на сто от месечния доход заделят 2 на сто.

При възможност, българите избират традиционните активи като недвижими имоти (38%), злато (25%) и земя (21%).

58% все още плащат основно в брой, въпреки че сред хората под 40-годишна възраст в София безкасовите плащания преобладават.

Днес.бг