България е единствената страна в ЕС, в която Държавен вестник не е достъпен в Интернет, заяви Александър Кашъмов от Програма Достъп до информация, предаде БГНЕС. Кашъмов подчерта, че няма никаква заинтересованост от страна на законодателната и на изпълнителната власт за иницииране усъвършенстването на законите в посока достъп до информация. По тези причини се е появил един маргинален проект за промени в закона от трима народни представители, който за съжаление е приет на първо четене. Едно от малките постижения през миналата година е приемането на закона за отваряне архивите на ДС, но резултатите ще може да отчетем през август, когато вече избраната комисия ще разбере до какво има достъп. Най-големия проблем, според Програма Достъп до информация, е пълната непрозрачност по отношение на договорите по Закона за обществените поръчки на държавни и обществени институции и частни фирми. Самият закон създава тези трудности и няма никакво желание това да се промени по отношение на достъпа до информация за тези договори. Гергана Жулева, директор на Програма Достъп до информация съобщи, че от 18 април в Европейската комисия и Съвета на Европа се подготвя Зелена книга за проблемите в достъпа до информация за европейските страни и всеки гражданин на Европа в срок от три месеца може да изрази своето мнение. Жулева подчерта, че България вече и като член на ЕС изостава изключително много от европейските и световни стандарти по отношение достъпа до информация. В България това се счита за политика, а не за задължение на администрацията, каквото всъщност е. Проучване, направено от Програма “достъп до информация” за 24-31 март т.г., сред избрани 411 държавни и обществени институции, показва, че в нито една няма създадено специално звено да обслужва гражданите в исканията им за достъп до информация. 319 от тях имат само интернет страници, като с известен достъп до информация за сключените договори са 11%. Едва в три институции са публикувани годишните им отчети и само в 10 са публикувани имотните декларации на ръководителите на съответната институция, съобщи Николай Мареков, ръководител на проучването. В сравнение с 2006 г. няма особени промени за повишаване достъпа до информация в тези институции, включително се забелязва, че дори в някои от институциите информацията е намаляла в процентно отношение. Само в 5% от институциите има секция за проекти на нормативни актове, така че един от основните стандарти на ЕС за участие на гражданското общество в подготовката на законодателни актове категорично отсъства в практиката на нашите институции. Граждани и граждански организации са потърсили програма “Достъп до информация” за съдействие 350 пъти. От тях при 260 случая са били със сериозни затруднения при упражняване на правото на достъп до информация. 45 са случаите, в които директно е нарушено това право. Най-затруднени са били по линия на органите на изпълнителната власт – 129 случая, а местното самоуправление – 81 случая, от органите на съдебната власт – 13 случая. Най-много консултации и програма “Достъп до информация” са се обръщали конкретни граждани и преди всичко журналисти. От месец април тази година правото за достъп до информация е сред фундаменталните права по линия на Европейската конвенция за правата на човека.