Бюджетът на съдебната власт е нараснал с 506% за периода 2003-2008 г. бе отчетено днес на специален форум, посветен на темата за оценка на изпълнението на стратегията за съдебна реформа в Гранд хотел "София" в столицата, предаде репортер на БГНЕС. Подобреното материално положение на магистратурата не води до по-добро, качествено и достъпно правосъдие за гражданите. Не увеличава тяхното доверие в системата, напротив, обществените представи за корупция нарастват многократно, се казва в оценката на експертите от Институт „Отворено общество”. Според статистиката българските разходи за съдилищата са сред най-високите в Европа като дял от БВП на човек от населението. България харчи значително повече от голяма част от западни страни като Швеция, Финландия, Франция и др. По отношение на финансирането на прокуратурата страната ни е на предно място – 6-то сред изследвани 36 страни, основно в Европа. Бюджетът за обществен ред и сигурност в България е сред най-високите в целия ЕС, т.е. системата е свръхфинансирана, а броят на полицейските служители е вторият най-висок в ЕС. Но големият брой служители не спомага за доброто заплащане на всеки от тях - нетното възнаграждение на един служител в МВР е под 700 лева на месец, а на полицаите - около 550 лв. месечно. Въпреки това не е оправдано да се удовлетворяват социалните искания на полицаите за сметка на увеличение на обществените разходи, по-скоро ресурса е в реформиране на системата и подобряване на ефективността, се казва в оценката на Институт „Отворено общество”. Регистрираната престъпност в България е сред най-ниските в ЕС, но тя далеч не отразява реалната картина в страната. България е на четвърто място в ЕС и на пето - ако се включат страните кандидатки - но не по най-малко, а по най-много престъпност /на база на брой убийства/, твърдят в анализа си експертите. За борбата с корупцията в съдебната система говори Диана Ковачева от асоциация „Прозрачност без граници” и според нея са изпълнени 80% от мерките в стратегията, но те не са дали конкретен резултат. Причината за това, каза тя е, че мерките са твърде общи и трудно се подават на измерване на фона на динамичната промяна в българското законодателство. Положителните страни в тази особено критикувана сфера са създаването на интернет страница, приемането на етичен кодекс на магистратите, координирането на дейността на антикорупционните звена, създаването на инспектората към ВСС и др. Сред участниците във форума са представители на Министерството на правосъдието, парламентарни комисии, ВСС, Висшия адвокатски съвет, Министерство на вътрешните работи и др., съвместно с експерти от неправителствени организации, организирани от Институт „Отворено общество” и с участието на министъра на правосъдието Миглена Тачева. Сред обсъжданите теми са борбата с корупцията в съдебната система, публичното финансиране на правосъдието, реформата в съдебното изпълнение и др. /БГНЕС