В църквата "Свети Седмочисленици" днес е поклонението пред тленните останки на гобемия български актьор Петър Слабаков. БГНЕС припомня, че той почина на 17 май на 86 години. Петър Слабаков е роден на 23 април 1923 г. в Лясковец. Дипломата му за завършено средно образование е от Класическата девическа гимназия Нанчо Попович в Шумен. След девети септември 1944 г. е доброволец в Отечествената война. Бил е тракторист, деловодител в конезавод, леяр. Завършил е Икономика на промишлеността, но не и театрална академия. Въпреки това рекорден е броят на ролите, които е изиграл в киното – над 120, в театъра – не ги е броил. Когато се явил за съществуващото преди години звание Актьор по чл. 9 /по този член като актьори можеха да работят хора незавършили ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов" - бел. ред./, задали му въпроси за образа, който пресъздавал в момента. Той попитал изпитващия: Вие гледахте ли? Гледах. Хареса ли ви? Хареса ми. Е, какво ме питате мен, какво искате да ви кажа? Играл е в почти всички театри в страната. Често напускал след скандал – което е в мислите му, това му е на устата. Обикновено го изключвали и от партията, уволнявали го дисциплинарно, но ефектът бил нулев. Въпреки че е в партията от 1946 г., винаги е правил каквото той, а не тя, реши. Забранявали му да играе. От инат отказвал роли в киното. Казва, че е устроен да вярва безрезервно, а като се разочарова, с години боледува. Играе във Варна Анархиста в "Оптимистическа трагедия" на Всеволод Вишневски. Влиза в тази роля и не излиза от нея. През 1957 година нарамва скромния си гардероб – гуменки, къси гащета, фланелка, три ризи с широки деколтета, един вълнен панталон и вълнено яке – и пристига в Бургас. Бяхме шантави, бохеми. А за театъра умирахме всички. След като свършеше спектакълът, от 10 часа вечерта започвахме нови репетиции до сутринта. А сутринта от 9 часа започвахме следващите репетиции…, след време разказва той. Като се напиел Слабака, все на песен го избивало. Здравствуй, моя мурка от "Оптимистическа трагедия". Пеели анархистките песни от спектакъла и преди всяко представление в гримьорните, за да се настройват. Настройвайки се, трошели огледала и столове. Театър-майсторът после с каруца ги карал на поправка… През втората година еуфорията продължила. Партията, разбира се, контролирала това, което става… На третата година побързала да разтури „театъра на „единомишлениците. Петър Слабаков е щастлив актьор – изиграл е стотици, все интересни и значими роли в киното. Обяснява го с това, че е попаднал на точното място, в точната епоха. По едно време казвали за него, че е лицето на българското кино. Отначало не искал да снима генерал Заимов в "Цар и генерал" с реж. Въло Радев. Петър Слабаков е един от лидерите на политическия клуб "Екогласност". Ексдепутат от Великото народно събрание, в което влиза със синя бюлетина, но излиза разочарован. После влиза с червената бюлетина в следващото Народно събрание и пак е разочарован. През последните години Петър Слабаков живееше с третата си съпруга актрисата Цветана Гълъбова в севлиевското село Бериево. Негов син е режисьорът Андрей Слабаков. /БГНЕС