Молекулата Bsx е причината, поради която един и същ начин на хранене води до затлъстяване у едни, а у други - не. Това бе публикувано в последния брой на списание Cell Metabolism от учени в Институ по Молекулярна Биология в Постдам, Германия. Bsx е молекулярна връзка между физическата дейност и хранителния прием. У мишки е установено, че липсата й води до по-ниска спонтанна физическа активност, различно реагиране спрямо глада, по-ниска концентрация на хормони в мозъка, свързани с храненето, в сравнение с мишки, у които тя е в наличност. Учените се надяват да използват тази молекула в контрола на затлъстяването, индуцирано от прехранване. Спонтанната физическа активност, разнообразни неосъзнавани движения, заедно с калорийния прием са особено важни за регулацията на телесното тегло. Те се контролират от хипоталамуса и са взаимносвързани. Когато например сме гладни, спонтанната дейност се увеличава и излизаме, за да хапнем. Всъщност учените са открили молекулата, която осъществява връзката между локомоторната дейност и храненето, в случая - у мишки. Тези, с дефицит на Bsx, са значително по-мързеливи и с потиснато поведение за търсене на храна. Това се дължи на понижаването нивата на хормони в мозъка, които се стимулират от тази молекула - NPY и AgRP. Последното води до бездействие от страна на мишките дори и да умират от глад. Освен това, предполага се, че Bsx е нужен и за чувствителността на мозъчните клекти към глада, което означава че те изобщо не изпитват необходимост да ядат. Твърде възможно е у хората също тази молекула да има подобен ефект. Разликата в нея при отделните индивиди, би изяснила защо някои хора са по-активни от други и защо по-лесно качват килограми при нерационално хранене. Тези данни могат да променят коренно подхода към затлъстяването и свързаните с него болести на сърдечно-съдовата система и диабета. Създаването на медикаменти, насочени към молекулата биха модулирали метаболизма, както и двигателната активност у хора, при които обезитетът е резултат от нерационално хранене.