Издръжката на живот на 1 член от 4-членно домакинство (2 възрастни + 2 деца) в края на юни достигна 480,70 лв. или общо това домакинство трябва да разполага месечно с 1 923 лв., за да се храни съобразно нормите за калорийно съдържание на храната и да поддържа разходите си за дома, да се облича, образова и почива спрямо нормалните български стандарти. Това отчитат основните резултати от наблюдението на потребителските цени и издръжката на живот на Института за социални и синдикални изследвания на КНСБ през юни 2009 г., които съобщи директорът на института Стоян Томев, предаде репортер на БГНЕС. Темпът на нарастване през месец юни 2009 г. е с 0.4% и свидетелства за относително задържане на ценовите равнища, характерно за второ тримесечие през последните години. Основната причина за това е сезонният спад в цените на някои хранителни стоки и особено на пресните зеленчуци. Очертаващата се динамика, както и намалението на цените на електро и топлоенергия от 1 юли, потвърждават очакванията за дефлация през летните месеци, но това едва ли действа успокоително на българските домакинства, след като производството последователно спада, потреблението намалява, продажбите на основни хранителни и нехранителни стоки също бележат негативна тенденция, намалява заетостта и се повишава безработицата, доходите се задържат, а работните заплати са силно повлияни от общата тенденция на „замразяване”. През второто тримесечие на 2009 г. храните средно са поевтинели с 0.1%, но ценовите изменения са различни. Най-голямо поевтиняване имат зеленчуците и зеленчуковите консерви (с 15.6%), като ценовото предлагане на пресни зеленчуци е с 20.7% по-ниско. При масовите за сезона зеленчуци, като домати и краставици, сезонното намаление е между 23.1 и 52.7%, при зелето с 22.5%, тиквичките със 71%. Увеличение на цените се наблюдава имат зрелият кромид лук с 8.9%, моркови с 20%, картофи с 23.3%. Спрямо юни предходната година пресните зеленчуци са по-скъпи средно с 12.4%. При яйцата има намаляване на цените с 8%. В годишен план обаче – спрямо аналогичния месец на предходната година, те са поскъпнали с 20.6%. Хлябът и зърнените храни засега задържат цените си. Запазва се тенденцията на спад на цените на брашното (с -4.2%) и ориза (с -2%). Умерено повишение на цените се отчита при сухите и сладкарски изделия ( 1.0%). Месото е по-евтино с 0.2%. Намаление се отчита при свинското и пилешко месо в порядъка от 0.3 - 0.4%, докато при колбасите е регистрирано леко повишение с 0.1%. Цените са по-ниски и при рибата, а спрямо същия период на миналата година е отчетено поскъпване с 13.9%. При годишна база чувствително е нараснала цената на скумрията с 16.2% и на сребрист хек с 8.9 %. Млякото е по-вфтиняло с 1.5 %, а сиренето с 3,3 %. В групата „Животински и растителни масла” е регистриран ръст на цените с 1.1 %. По-високо поскъпване на цените е отчетено при маргарина с 4.6 %, докато при слънчогледовото олио и краве масло увеличението е съответно с 0.7 и 1.0 %. Цигарите са поевтинели средно с 20.8%, което се дължи изцяло на провеждана държавна политика за увеличение на акцизните ставки. От месец април започна потреблението на цигарите с нови по-високи цени и това безспорно се отрази на нарастването на издръжката на живота. При нехранителните стоки и услуги като цяло се наблюдава леко повишение на цените с 0.7%, но на годишна база увеличението с 5.8%. Най-чувствително през второто тримесечие са поскъпнали автомобилните бензини, дизеловото гориво и автогазта (средно с около 10.7%), в следствие на което и груповото повишение на „Транспорт и съобщения” е с 1.6%. В групата „Текущ ремонт и разходи за ремонт на жилище” средно е регистрирано минимално увеличение с 0.1%, докато жилищните наеми бележат тенденция на намаление средно с 1.1%. Неочаквано за сезона намаление се регистрира при материалите за текущ ремонт, като цените на алкидна и латексова боя са намалели съответно с 3.8 и 2.6%. Изненадващо, с оглед динамиката през последните години, е поскъпването в групата „Облекло, обувки и лични принадлежности” – средно с 1.0%. То е равномерно за различните подгрупи облекло и обувки (по пол и възраст) – между 0.6 и 0.5%, като единствено личните принадлежности бележат спад от 0.7%. В останалите групи „Лична хигиена и здравеопазване” и „Образование” се наблюдава умерено повишение на цените - съответно с 0.8 и 0.5%. Повишение на цените е регистрирано и в групата „Хотелиерски услуги и почивно дело” с 0.5% средно за групата, а в годишен план увеличението е с 4.1%. Средната цена за едноседмична почивка на море в България в средата на месец юни се е увеличила с 0.8%, но спрямо същия период на миналата година се наблюдава намаление с 2.5%. Сравнителният анализ на европейско равнище показва, че България продължава да бъде една от страните с инфлация над средната за ЕС -27. Средно за ЕС-27 през юни 2009 ХИПЦ е 0.6% при годишна база, а за България ХИПЦ е 2,6%. Пред нас са Румъния с 5,9%, Полша с 4,2%, Литва с 3,9%, Унгария с 3,7%, Латвия с 3,1%, Малта с 2,8%. Границата на бедност, базирана на потребителска кошница от 77 жизнено важни стоки и услуги за физическо оцеляване, достигна 184,96 лв. на 1 лице, което показва намаление с 0.8% спрямо март т.г. и увеличение с 4.0% спрямо юни 2008 г. Издръжката на децата в различните възрастови групи е: при децата до 1 г. - 263,11 лв., от 1 до 3 г. - 254,79 лв., от 4 до 6 г. - 270,36 лв., от 7 до 13 г. - 396,11 лв., от 14 до 18 г. - 447,89 лв. Издръжката на живот на 1 работещ в 4-членното домакинство на двама възрастни и две деца достигна 538,12 лв., което е ръст от 1.1% за тримесечието и 5.3% в годишен план – при база юни 2008 г. По равнище на безработица страната през май 2009 г. продължава все още да е под средното за страните-членки на ЕС ниво. Средно за ЕС през май 2009 равнището на безработица 8.9 %, а за България е 6.5%. С най-ниска безработица са: Холандия – 3.2%, Австрия – 4.3% и Кипър – 5.3%, а на обратния полюс с най-високо равнище на безработица са: Испания – 18.7%, Латвия – 16.3%, Естония – 15.6, Литва – 14.3%. Средното равнище за Евро-зоната продължава да се покачва плавно до 9.5% и е малко над средното за ЕС. 100 000 са освободените от работа по данни на КНСБ, но никой не може да каже точно колко са безработните у нас. През първите 5 месеца на сегашната година не се забелязват ярко изразени промени в динамиката и структурата на доходите на домакинствата, които да служат като индикация на настъпващата криза. Средният номинален ръст на общия доход на 1 член от домакинство е 10.4% в сравнение с аналогичния период на предходната година. Отбелязаните ръстове през 2007 и 2008 г. са съответно 16.8 и 12.8%. Подобна тенденция се наблюдава и при средната работна заплата за страната. След рекордните номинални повишения от 19.7% през 2007 г. и 21.7% през 2008 г., за първото тримесечие на 2009 г. ръстът спрямо аналогичното тримесечие на предходната година е 16.3%. В действителност обаче промени следва да се очакват през второто и третото тримесечие, когато започва да се прилагат съответно компенсаторните мерки на пазара на труда и се замразяват работните заплати в бюджетната сфера. От една страна намаленото производство и непълното работно време ще дърпа надолу равнището на заплатите, но от друга – остават на работа висококвалифицираните работници със заплати над средните равнища за сметка на нископроизводителния персонал, който бива най-напред съкращаван. Наблюдава се като ефект от кризата върху домакинските бюджети рязкото ограничаване на постъпленията от взети заеми и кредити. Ако през 2007 г. номиналният им ръст е бил 23.9%, през 2008 г. той пада до 1.8%, а за първите 5 месеца на 2009 г. той е отрицателен – минус 57.2%, т.е. спад от над 2.3 пъти спрямо аналогичния период на 2008 г. Последните данни от април на Ifo-институт в Мюнхен показват, че като цяло световната икономика ще тръгне нагоре в рамките на следващите 6 месеца – за пръв път от третото тримесечие на 2007 г. очакванията са за положително развитие. Оптимистичните оценки за световния икономически климат са резултат от положителните очаквания в Северна Америка, Азия, но също така и за Западна Европа и някои страни от Източна Европа. Същевременно оптимистичните очаквания се регистрират в период, когато експертните оценки са за много лошо състояние на икономиката към настоящия момент. В Литва, Румъния и България икономическият климат продължава да се влошава и положително развитие следва да се очаква най-рано от средата на 2010 г. /БГНЕС