Изказването на руския премиер Владимир Путин, че Русия има възможности да намери замяна на българите в проекта "Южен поток" не трябва да се разглежда като банален ултиматум към несговорчивите партньори. Русия разполага с няколко варианта да подмине България при прокарването на маршрута за газопровод "Южен поток", коментира за ПРАЙМ-ТАСС анализаторът на ИК "Тройка Диалог" Валерий Нестеров. Руският премиер Владимир Путин накара България да побърза с решаването на въпросите в областта на енергийното сътрудничество между двете страни. На първо място става дума за тръбопровода "Южен поток", по който руски газ в перспектива трябва да бъде доставян в Европа, преминавайки през територията на България. Най-малкото, такъв маршрут беше по-рано съгласуван от Москва с предишното българско ръководство. Но както е известно на 10 юли 2009 г. победилият на парламентарните избори лидер на партия ГЕРБ Бойко Борисов, понастоящем премиер на България, предприе първите стъпки по прекратяване на сътрудничеството с Русия в енергийната сфера - изпрати писмо до действащия министър на икономиката и енергетиката с искане да се спрат всички преговори за сключване на нов договор за доставката на природен газ от Русия за България, за строителството на българския участък от магистралния газопровод "Южен поток" и АЕЦ "Белене", също както и подготовката на държавния Български енергиен холдинг /БЕХ/ за участие в проекта за строителство на ТЕЦ в македонската столица Скопие. Решението за фактическото замразяване на всички големи проекти на сътрудничество с Русия в енергийната сфера от щаба на Борисов обясниха с получаването на тревожни сигнали за дейността на държавните компании, които уж на се отчели настоящата икономическа криза и интересите на България. Също така беше заявено, че проектите могат да бъдат отново стартирани, след като бъдат проучени от компетентните държавни органи и експерти. Разбираемо е, че Владимир Путин по време на личната си среща с Бойко Борисов на 1 септември се е опитал да убеди българския си колега, че сътрудничеството между двете държави в сферата на енергетиката е изгодно и за двете страни. Нещо повече, руският премиер смята, че участието на България в проекта "Южен поток" и строителството на петролопровода Бургас-Александруполис ще позволи на българите в бъдеще да се превърнат във водещ играч на енергийната пазари на Европа. "Всички проекти, които сме разработвали до момента, са насочени, включително, към това да повишат статута на България като голям енергиен център в Европа, като голям транзитьор. По същество, ще изменят геополитическия статут на страната и ще й дадат възможност допълнително да спечели от транзита", подчерта Путин. При това той заяви, че ако по силата на някакви причини и конкретен анализ българското правителство сметне, че един или друг проект не отговаря на интересите на българската страна, тогава "Русия ще реши тези проблеми, но по друг начин". "А ние с вас ще намерим други възможности за сътрудничество, при това ще търсим и направим това без каквито и да било проблеми и обиди, изхождайки от взаимните си интереси", каза Путин, добавяйки, че молбата на Русия - да се опредeли колкото е възможно по-бързо съдбата на петролопровода Бургас-Александруполис. "Ние го обсъждаме вече много години. А въпросът е в 280 км. Вече построихме петролопроводна система от Източен Сибир до китайската граница - това са 1500 км. И скоро ще я доизградим до бреговете на Тихия океан - това са още 2000. А започнахме само преди две години. А Бургас-Александруполис го обсъждаме от седем години! Кажете ни просто "не" и готово ще приключим темата. Също и за другите проекти", подчерта Путин. От своя страна Борисов поясни, че в България неотдавна се е сменило правителството и на новия кабинет му е необходимо време, за да влезе в курса на всички въпроси. Отговорът за строителството на петролопровода Бургас-Александруполис може да бъда даден в течение на месец. Както виждаме, резултатът от "енергийните" преговори между Владимир Путин и Бойко Борисов, изглежда, се оказа нулев. Българският премиер така и не каза нищо конкретно по повод на това, кога ще бъде взето решение по ключовите енергийни проекти в рамките на руско-българското сътрудничество. Междувременно, изявлението на руския премиер, че Руската Федерация има възможности да намери замяна на българите в проекта "Южен поток" не трябва да се разглежда като банален ултиматум към несговорчивите партньори. "Русия разполага с няколко варианта да подмине България при прокарването на маршрута за газопровод "Южен поток", заяви в интервю за ПРАЙМ-ТАСС анализаторът на ИК "Тройка Диалог" Валерий Нестеров. "Първо, това са последните наши договорености с турците за "Южен поток", отбелязва той. Ще припомним, че в началото на август Владимир Путин и турският премиер Реджеп Таип Ердоган подписаха след приключване на преговорите в Анкара документи за сътрудничеството между двете страни в газовата и петролна области. Протоколът за сътрудничество в газовата сфера, в частност, предвижда съгласието на Турция за изграждането на газопровода "Южен поток" през нейни териториални води. "Съществува реална възможност да се върнем към първоначалния вариант на проекта за построяване на газова тръба. Това е през Украйна, по-точно през украински териториални води на Черно море", отбелязва Нестеров. "Накрая, към "Южен поток" можем да присъединим и Румъния", добави той. Друг въпрос е, че и Украйна, и Румъния, също се числят към трудните и капризни преговарящи. Тези страни, меко казано, никога на се блестели с икономическа състоятелност. Освен това и Киев, и Букурещ се опитват да получат политическата и икономическа подкрепа на Запада, използвайки често антируски изявления. Впрочем и България, съгласила се да участва в проекта "Набуко", който в определен смисъл е конкурент на "Южен поток", се опитва максимално да отложи строителството на "руската тръба". "Поведението на българите, бавещи се с решенията за "Южен поток" и за Бургас-Александруполис, е разбираемо. Това е банално изтъргуване на по-привлекателни условия за своето участие в тези проекти. Става дума и за непосредственото финансиране на самите тръбопроводи, а също и за транзитните такси", отбелязва Нестеров. "Южен поток" трябва да съедини Новоросийск с българското пристанище Варна. По-нататък две негови отсечки ще преминат през Балканския полуостров за Италия и Австрия. Според плановете, проектът трябва да бъде готов през 2015 г. Пропусквателният капацитет на новия газапровод първоначално се планираше под 30 милиарда куб.м. газ годишно, но през май 2009 г. двете страни се договориха за неговото разширяване до 63 милиарда куб.м. Петролопроводът Бургас-Александруполис ще преминава през територията а Гърция и България и ще позволи да се намали транспортирането на петрол през натоварените проливи Босфор и Дарданели. Делът на руската страна в проекта е 51%. В рамките на този дял руските "Роснефт", "Газпром нефт" и "Транснефт" създадоха обединена компания "Тръбопроводен консорциум Бургас-Александруполис", която се и занимава с проекта. Единствен оператор на експлоатацията на петролопровода ще бъде компанията "Транснефт". През юли 1994 г. Гърция започна преговори с България и Русия за строителството на петролопровода Бургас-Александруполис, но подписването на договора се отлагаше дълго заради споровете между София и Атина за дяловото участие на страните в проекта. Първоначално ставаше дума България да получи само 5% дялово участие, което през 1998 г. беше увеличено до 20%. При това българската страна настояваше да получи 25%, а гръцката - искаше да се върне към първоначалните 5% за България. След идването на власт в България на правителството на Сергей Станишев, страните водеха през 2005-2006г. многобройни консултации и преговори, в хода на които беше окончателно решен въпроса, че Русия ще получи дялово участие от 51%, а България и Гърция - по 24,5% На 1 февруари 2007 г. Путин призова България и Гърция да ускорят работата по подготовката на договор за "Трансбалканския нефтопровод", при това не изключваше възможността за осъществяването на песимистичния сценарий - петролопроводът така и никога няма да бъде построен и в този случай България и Гърция ще загубят възможността да участват в транзита на руски петрол. На 15 март 2007 г. в Атина беше подписано историческо споразумение за строителството на петролопровода Бургас-Александруполис. Тогава беше заявено, че работата по строителството на петролопровода ще започне през 2008 г., а ще завърши - през 2011 г. /БГНЕС