Откъснатите опашки на гущерите продължават да подскачат до половин час след отделянето си от тялото, като те може би се контролират сами, сочи проучване, цитирано от АФП. Способността на гущерите да откъсват собствените си опашки, ако бъдат нападнати, е пословична. След като се облекчат от "излишния товар", те могат да тичат по-бързо, а подскачащата по сложни линии автономна опашка предизвиква нападателят да нападне нея, докато "основното тяло" се измъква, без да привлича внимание. Изследванията на тази им способност продължава вече повече от столетие. Антъни Ръсел, професор от Университета на Калгари в Канада, и Тимъти Хайъм от университета Клемсън в Южна Каролина, са използва електромиография и високоскоростни видео записи, за да наблюдават опашките от момента на отделянето им от гущера. Електромигорафията често се използва, за да анализират биомеханиката на движението. Тя доказва, че за разлика от други части от животни, които не се контролират от мозъка, гущеровите опашки не подскачат в определен ритъм. Учените са открили, че опашките имат репертоар от сложни движения, включително акробатични премятания на височина до 3 см. Ръсел подчертава, е откритието е не само любопитно, а може и да хвърли светлина върху функциите на гръбначния мозък и ефекта от травмите върху него. Необходими са повече изследвания, за да се разкрие как сноп нерви, отделени от мозъка, може да следват толкова сложни начини на движение. "Най-вероятното обяснение е, че опашката разчита на сензорни сигнали от околната среда", смятат учените. Сигналът, който стартира движението, започва на върха на опашката, където може би се намира контролен център, който се активира след прекъсването на връзката с мозъка. БГНЕС