Чрез брутално намаляване на бюджета сръбските власти изправят пред фалит единственото българско издание в Западните покрайнини "Братство" и приравняват българското малцинство там с това на ромите, предаде специалният пратеник на Агенция БГНЕС Зелма Алмалех. Откриваме бързо редакцията на Българския вестник "Братство", който излиза от 50 години, бил е с 3000 тираж, сега е с 2000 като седмичник. Издателството със същото име издава и детското месечно списание "Другарче" и литературното списание "Мост", което излиза на 2 месеца. Редакцията се намира в центъра на град Ниш, на брега на река Нишава, в малка сграда. Главният редактор на вестника Васко Божилов споделя, че и мястото и сградата са собственост на нишката скупщина (община), правени са опити да ги дарят на издателството, но те са останали безуспешни. Много ни е трудно, през март ни уведомиха от министерството на културата и информацията в Белград, че ни намаляват бюджета със 75% и, че е необходимо да останем 8 души. Освен това, че може да имаме само един вестник, както се полага на малцинствените групи в Сърбия, каза Божилов. Ние не само, че имаме традиция - от 50 години да издаваме и "Другарче" и "Мисъл", но по този начин ни приравняват с ромите, които нямат писменост. Не може да останем с 8 души само, защото имаме и технически персонал, който отговаря за списването и на вестника и на списанията, уточнява главният редактор. Засега закърпваме положението до края на годината, но какво ще стане следващата година, с този драстично намален бюджет няма да можем да продължи, казва още той. В момента екипът на издателството е на минимална работна заплата от около 200 евро. Не може да се разчита и на спонсори, защото българското население от покрайнините не е богато, споделя Васко Божилов. Според него в Ниш официално българите са около хиляда, но счита, че са повече. Асимилацията работи, има и много смесени бракове. Има българи, които работят като лекари, учители, инженери и са много добри специалисти, но никога не могат да се издигнат йерархията в службите си. Няма нито един в ръководството на общината, допълва огорчено Божилов. Не скрива, че разчитат на България и живеят с надеждата "не да получат българско гражданство, а то да им бъде върнато - никoй не ги е питал, когато са им го отнели". Моят дядо се е бил за България на Солунския фронт, баща ми също е воювал за тази наша родина, синовете ми вече 4-та година чакат за българско гражданство, аз даже не съм и подавал документи, споделя Божилов с тъгa. БГНЕС