Ако някой е имал съмнение, че в съседна Сърбия омразата към България вече не е част от всекидневието днес местната преса даде нов пример, че това е точно така. В обширен анализ, в който са поместени мненията "на най-големите сръбски външнополитически експерти" страната ни е посочена многократно като най-големият враг на Сърбия. "Днес всеки сърбин знае, че румънците и гърците са нашите истински приятели, а целият народ прекрасно познава и приказката: Синко, ако избухне война, и ти не знаеш на коя страна да застанеш, удари смело по българите, няма да сгрешиш". Така започва анализът посветен за приятелствата и външната политика на Сърбия. Агенция БГНЕС публикува пълният текст на публикацията в едно от най-авторитетните седмични издания - "Магазинпрес". Независимо от факта, че руският президент бе приет в Белград "като приятел", а американският вицепрезидент бе посрещнат просто като "значима личност" Сърбия не може да разчита на трайни приятелства във външната си политика, защото в междудържавните отношения решаващи са интересите на отделните държави. Само при съвпадение на държавните интереси в по-дълъг период може да се стигне до създаването на приятелство между отделни народи или пък врагове. Поради тази причина "днес всеки сърбин знае, че румънците и гърците са нашите истински приятели, а целият народ прекрасно познава и приказката: Синко, ако избухне война, и ти не знаеш на коя страна да застанеш, удари смело по българите, няма да сгрешиш". САЩ и Великобритания винаги са ни смятали за "малките руснаци" на Балканите и за техни големи врагове. Французите имат големи проблеми с Германия и традиционно добри отношения с Русия и "малките руснаци". Германия винаги е търсила партньорство със Сърбия, но нашите съюзници са ни вкарвали във война с тях. За Русия Балканите са тяхното място на влияние и оръдие за влияние в международната политика. За Китай - Сърбия е началното място за тяхното влияние в Европа. Директорът на Института за съвременна история Момчило Павлович казва, че в междудържавните отношения никога не е имало, няма и няма да има нищо друго освен интереси, но има и страни, с които поради исторически обстоятелства Сърбия е изградила специални отношения. "Където границите са спорни там избухват и войни. Великите сили използват тези неща за войните между тях. Очертаването на границите по време на военни конфликти са били достатъчен повод за различни престъпления и издевателства, които остават трайни следи сред хората и отделните народи. Там където има съвпадение на интересите, се създават и добри отношения между отделните държави. През 19-ти век сръбската политика бе обърната на юг, където имаше проблем с българите за Македония и този конфликт продължи до Първата световна война. От друга страна с Румъния така очертахме границата в Банат, че при тях останаха толкова сърби да живеят колокото и румънци у нас. Освен това съпругата на крал Александър бе дъщеря на румънския монарх и заедно с това имахме общи интереси в борбата срещу унгарския реваншизъм. А гърците, както и ние, бяха застрашени от българската експанзия и към това трябва да добавим, че с гърците винаги ни е разделяла естествената граница", казва Момчило Павлович. Тези исторически приятелства и днес са актуални и се виждат отново, защото Гърция и Румъния са единствените балкански държави - като изключим Босна, които не признават независимостта на Косово. Това обаче, според Павлович, е пряка последица от сегашното външнополитическо състояние на нещата, защото и в едната и в другата страна нямат интерес да се подкрепят сепаратистки принципи. Според Драган Петрович от Института за международна политика и експерт за руско-сръбските отношения за страна като Сърбия е много важно да има добри отношения със световните сили, а отношенията със страните от Далечния изток, като с Япония например, може да имат преходно значение. "И отношенията със съседите са последствия от поведението на великите сили. Малките страни се намират под прякото влияние на великите сили и техните междуособици. Достатъчно е да се смени една династия или пък премиер и да се даде старт на нещо ново. Ние сме много близки с българите, но там бе поставена германска династия и страната бе обвързана с Германия, независимо от факта, че населението там е свързано с Русия. Но в тези отношения има някои правила - така както имаме добри отношения с Румъния и Гърция, между нас и албанския народ никога няма да има разбирателство. Те са доста специфични, няма народ в света, с който да са близки. Практически на Балканите те са някакъв остатък от Отоманската империя", казва Петрович. Той смята, че днес в света има пет Велики сили - САЩ, Великобритания, Русия, Франция и Китай, както и Германия, която е сериозен фактор в европейската политика за Сърбия. "На Запад балканските народи винаги са ги смятали за "малките руснаци" и нас по-специално, защото сме славяни, православен народ и поради тази причина сме най-много свързани с Русия. Великобритания винаги е смятала, че свободните балкански държави са продължение на руското влияние и култура и нейните интереси в тази част на Европа и поради тази причина те винаги ще имат тази политика спрямо нас", казва още Петрович. Бившият сръбски посланик в Париж професор Предраг Симич смята, че във външната политика винаги трябва да се търсят общите интереси какъвто е случая с продажбата на петролната компания НИС на Русия в замяна на подкрепа на Москва за Косово. "В международните отношения икономическите интереси стават все по-значими. В периода след 5-ти октомври /датата когато бе свален сръбският диктатор Слободан Милошевич през 2000-та година - бел.ред./ западните страни имаха интерес от сътрудничеството със Сърбия, но от личен опит знам, че французите постепенно губеха ентусиазъм, когато не получаваха определени неща в бизнеса. По подобен начин стоят нещата и с Великобритания. Направихме много грешки, провалихме много приватизационни сделки. Европейското ни бъдеще до голяма степен зависи от Германия, която смята, че Сърбия трябва да бъде приета в ЕС, само след като признае независимостта на Косово. Нашият единствен изход за защита на националните интереси е да намерим общ интерес с тези, които решават", казва още Симич. "Трябва да признаем, че Германия има много по-положително отношения спрямо Сърбия отколкото САЩ и Великобритания. Има няколко примера в историята, които показват, че Германия е имала интерес от сътрудничеството със Сърбия. Дори и при разпадането на Югославия германците имаха интерес Сърбия да остане техен основен партньор. Но тук британските служби винаги са се намесвали и чрез "русофилството и англофилството" са отблъсквали това сътрудничество...Като имаме предвид, че сегашното правителството във Франция е преходно естествено се стига до заключението, че наши съюзници са руснаците и французите и че трябва да бъдем много внимателни в сътрудничеството с Германия", казва от своя страна Петрович. БГНЕС