Противно на надеждите за пълно и окончателно разкриване на досиетата, българският парламент постави ограничения върху отварянето на архивите на бившите тайни служби на комунистическия режим, пише електронното издание на британското списание “Икономист”. Затова в резултат от приемането на закона за отваряне на архивите на тайните служби ще се стигне до преднамерено бавен и незадоволителен политически компромис, който няма да доведе до окончателното решаване на проблема с тайните от комунистическо време. Материалът, подготвен от звеното Economist Intelligence Unit, излиза в деня, когато парламентът в София избра с двумесечно закъснение новата комисия, която ще отворя досиетата. Известни като активни и лоялни помагачи на съветските си колеги, българските тайни служби от комунистическо време останаха могъща сила дори след падането на комунизма. Бивши техни служители са тясно свързани с посткомунистическия политически и бизнес елит. Ето защо, неотворените досиета на бившия Комитет за държавна сигурност (КДС) и разузнаването на Българската народна армия са въпрос, който предизвиква противоречия. Дори сега, когато законът е приет и противоречията по състава на комисията са преодолени, настоящите специални служби имат на разположение осем месеца, за да предадат архивите, останали от предишния режим. След това комисията ще се заеме с непосилната задача да прегледа милиони документи и да реши кои могат да бъдат разсекретени и кои - не. Различията между политическите партии, които се проявиха по време на споровете около състава на комисията, подсказват още по-големи противоречия именно на този основен етап от нейната дейност. Частичното отваряне на досиетата при антикомунистическото правителство през 1997 даде на над 25 хил. българи достъп до техните собствени досиета и доведе до разкриването на около 150 сътрудници на КДС (парламентарна комисия разкри няколко депутати, министри и кандидати за обществени постове като бивши агенти). Но през 2002 бе приет нов закон, в резултат на който бе осъществен твърде малък напредък в тази област. Оформилият се консенсус за пълно отваряне на досиетата доведе до неумело наречения " Закон за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на българските граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия”, внесен в парламента на 5 октомври 2006. Този проект предвиждаше пълен достъп до информацията, събрана от комунистическите тайни служби и разкриване на връзките между български граждани и бившите институции на ДС. Различни ведомства, наследили службите от комунистическо време, имат осем месеца, за да предадат секретните досиета. Тогава комисията ще започне огромната работа да разглежда тези милиони досиета, за да реши кои да бъдат публикувани. Различията между политическите партии, проявили се по време на формирането на комисията, показват, че в тази фаза на работата й ще има още повече условия за разногласия. Освен това прилагането на закона може да бъде компрометирано от празнотите в архивите. Смята се, че поне 60 на сто от архивните документи са били унищожени от КДС през 1990 г. Мистериозната смърт на генерал Божидар Дойчев - ръководител на архивите на Националната разузнавателна служба в средата на ноември 2006 (по-малко от месец преди приемане на закона) предизвика спекулации за възможността от продължаващо унищожаване на досиета. Със съжаление трябва да се заключи, че усилията, които трябваше да потвърдят решителния ангажимент на България да се справи с комунистическото си минало по открит и прозрачен начин, може да приключи със засилване на подозренията, че определени политически интереси контролират законодателния процес. Ограниченият обхват на закона означава, че работата на комисията няма да разсее съмненията и подозренията и вероятно в бъдеще ще предизвика нови призиви за пълно разсекретяване на досиетата, особено ако сегашното правителство, водено от БСП, бъде заменено от дясноцентристки кабинет, завършва "Икономист". /БГНЕС